Като бяхме много млади, единственият начин да гледаш “яки” филми беше като си вземеш VHS касетки под наем от видео-магазина на ъгъла. Беше краят на 80-те и началото на 90-те. Хубавите жени бяха къносани и накъдрени на студено като Джулия Робъртс, учехме се на “мръсни” танци от Патрик Суейзи, ловяхме призраци в панелното междублоково пространство заедно с Бил Мъри и Дан Акройд, а от Брус Лий и Ван Дам усвоявахме гъзарските каратистки стойки и удари срещу въображаем противник, които трябваше да ни гарантират статута на непобедимите хлапета в махалата. Трийсетина…
Category: Великите любовни истории
Историята на голямата, платонична любов между Густав Климт и Емилие Фльоге
Имаше една година, май беше 2016-а, когато бях буквално обсебена от изкуството на безобразника-грозник Густав Климт. Основателят на школата на Виенския сецесион, този майстор на четката от началото на 20-и век е личност, която веднъж навлязла в кръвоносната ти система, дали чрез произведенията си или чрез личната си история, остава завинаги да циркулира в тялото ти – за да те разболява и цери едновременно. Maлко хора обаче знаят, че неговата муза, загадъчното лице, вдъхновило едно на най-известните произведения на съвременното изобразително изкуство, “Целувката”, представлява своеобразна ода на любовта към единствената…
Ако никога не си лягате скарани, ще имате дълъг и щастлив брак като този на Хю Джакман и Дебора-Лий Фърнес
Красиво, мъжествено лице с очи на мечтател и добряк, неустоим австралийски акцент и тяло на бог. През 2008 г. той беше обявен за най-секси мъж в света. Оттогава името на Хю Джакман неотменно присъства в списъка на мъжете, с които всички искаме да спим. Уви, дами (и някои господа), сърцето на Хю отдавна е в плен на една единствена жена и по всичко изглежда, че е прихванало Стокхолмски синдром, защото не иска да бъде освободено. Toва е историята на Хю Джакман и Дебора-Лий Фърнес, които са заедно вече от 27…
Тази Алис не е като ОНАЯ Алис, понеже се намира не в страната на чудесата, а в страната на здравия рок, кървищата, пиячката и…вечната любов
Рошава, гарваново черна грива, гъсти вежди, набраздено от бръчки изпито лице и клоунски грим. Той изглежда толкова страховито, че родителите спокойно могат да плашат непослушните си деца с него вместо с Торбалан и разни чудовища. За професията, на която е отдал повече от половин век обаче, визията му си е точно на място. Той е рокаджията зад хитовите парчета “School’s Out”, “Feed My Frankenstein” и “Poison”, a за себе си изпя: “Носи ми се лоша слава и не знам защо, понеже съм наистина добър пич.” От сценичното му облекло и…
Вучето разказва за последната любов на Маестро Лучано Павароти
Ако сте в телевизионна игра и имате три секунди, за да кажете едно име на известен оперен певец, обзалагам се, че първото, което ще ви дойде наум, ще бъде това на днешния ни герой. Toй е толкова голям, физически и метафорически, че може да запълни цяла една вселена с гласа си – този чувствен, пропит със средизмноморска мекота и усещане за копнеж, носталгия и страст глас, който, веднъж чут и влязъл в сърцето, не го напуска никога повече. Един от най-великите тенори на нашето време, който пръв успя да свали…
Карен Бликсен: Датската баронеса и писателка, която на няколко пъти се размина с Нобеловата награда, преживя любов като за холивудски филм и умря от анорексия
Кое е първото име, което ви идва наум, когато ви питат коя е най-известната шведска писателка? Хващам се на бас, че е Астрид Линдгрен. Нашата героиня днес е датската алтернатива на Линдгрен. Шапка са й сваляли нейните колеги-съвременници Ърнест Хемингуей и Труман Капоте, а през 50-те години на миналия век на няколко пъти е номинирана за Нобеловата награда за литература. Най-известната й творба е “Седем фантастични истории”, а автобиографичната й творба “Африканската ферма” от 1937 г. е превърната във филм половин век по-късно, който и зрители, и кино критици определят…
Има някои Пепеляшки, които са истински – за разлика от еднорозите, гоблините и сладкишите без калории
Кажете честно: това днешните принцеси принцеси ли са? Много ги развалиха напоследък. Едно време човек можеше да разпознае истинската принцеса от един километър – то рокли, диаманти, коронки, сребърни пантофки… И само като седнеше върху грахово зърно, цялата се насиняваше – толкова нежна и крехка беше старовремската принцеса. А днешните какво? Подстригват се късо, имат татуировки, носят дънки, карат си сами колите, някои са инфлуенсърки, други – каратистки, а трети са си чисти мъже, които обаче помежду си си викат “принцесо”. А да, и отгоре на всичко все по-голяма рядкост…
Бащата на Пипи, капитан Ефраим Дългия чорап, е реална личност и наистина е бил “негърски крал”
Не знам какво определя детството на днешните хлапета като хубаво и пълноценно, но по мое време, а в годините по-напред във времето се считаше, че не си имал истинско детство, ако не си чел книжката за забавните приключения на Пипи Дългото Чорапче и съседските деца. Писателката Астрид Линдгрен още в началото представя героинята си като “доста чудата” и като “най-силното момиче на света.” Също ни информира, че си има кон и маймуна, но не и майка и татко. Това последното обаче се оказва само наполовина вярно, защото след няколко страници…
Вучето не е съгласна, че на война и в любовта всичко е позволено. Ето защо…
Като бях на осем, две момчета от класа се сбиха за мен. И двамата се казваха Димитър, и двамата ме харесваха, обаче само по-смотаният Димитър беше проявил безразсъдната дързост да напише името ми с химикал върху кожената си чанта. (Забележка за младите читетели: Едно време, в една друга галактика, не ходехме на училище с ранички с костенурките Нинджа и принцесите от „Замръзналото царство“, а с грозни, правоъгълни кожени чанти в различни нюанси на лайнянокафявото, с желязна закопчалка.) По-хубавият Димитър явно се ядоса и изревнува и гневът му изби под формата…
Забранената любов на Ричард и Милдред Лавин, която преобрърна американското законадателство и американските нрави
Рядко се замисляме, даже никога, че само допреди някакви си 50-60 години светът в много отношения е бил напълно различно място за живеене – място, където предпазните колани не са били задължителни, телефоните са били с шайба, а за да изтеглиш пари, е трябвало да се редиш на опашка в банката, защото е нямало банкомати. Но освен прозаичните удобства, които днес приемаме за даденост, има и други, непреходни, фундаментални, полагащи се на индивида по право неща, които също сме свикнали да подминаваме с лека ръка, макар че само допреди някакви…