Вучето я уволняват и тя се отдава с чиста съвест на любимия си порок – философстването (юни 2015)

Всички философи от всички възможни философски течения от древността до днес са се опитали да дадат отговор на един фундаментален въпрос (измежду всички други супер важни екзистенциални въпроси), а именно: Има ли живот след смъртта? Материалистите, например, смятат, че няма такъв. От друга страна квантовата механика дава много възможности за доказване на противното, ако приложим постулатите й на макро ниво. Само че нито едно течение досега не се е изказало по въпрос има ли живот след уволнение и ако да, под каква форма се развива той.

Е аз ще ви кажа.

Миналия четвъртък един плешив, спаружен  човечец, облечен в сигнално жълта тениска, просмукана с потта му на отруден служител в отдел „Кадри“, ме намери, докато си пиех в  едно барче в центъра, и, обръщайки се към мен с неудачно фамилиарното „Златце“, ми връчи заповедта за уволнение срещу личен подпис. Тогава точно нищо по-необичайно не се случи. I mean, не изпаднах в нервна криза, не се разревах, не се ядосах на целия свят, задето такава нечовешка несправедливост се е стоварила на главата ми… Напротив! Почувствах се свободна и окрилена от мисълта за бъдещето, за това как ще живея в къща с френски прозорци на самия морски бряг, ще си пиша романите, а 20-годишен студент по международно право, който не е успял да си изкара американска виза и да замине на лятна бригада в Щатите, ще ми сервира студени маргарити още от 10 сутринта, облечен само по потник на дупки (както е модерно сега), джапанки Ipanema и мъжко достойнство.

А иначе през първата си седмица на безработна се убедих в следните четири неща.

Първо, когато са те уволнили, се оказва, че накъдето и да се обърнеш, намираш други братя и сестри по съдба. В моя случай излиза че на практика 80 процента от приятелите ми са останали без стабилни месечни доходи в рамките на същата тая седмица! Например, моята най-близка приятелка Калина. Нея я съкратили пак в четвъртък, само че една седмица по-рано. Сестра й също изхвърчала от работа. Уж само за през лятото, ама така и не се знае дали става дума за лятото на 2015-та или на 2025-та! За приятеля ми Тимо в Париж е ясно  – той се носи на вълните на безгрижното детство вече трийсет и трета година и като гледам как му се развиват професионалните дела, няма шанс скоро да навлезе  дори в пубертета! Чух обаче, че и Джордж Клуни в момента бил отчаян, понеже никой не му предлагал да се  снима във филм…

Понеже вече сме безработни и оттук нататък ще трябва по-добре да се грижим за финансите си (т.е. да бъдем по-умерени и пестеливи в харчовете си), с Калина решихме вече да не си купуваме ново бельо, ами да си износваме старите сутиени и гащи, а когато случаят го позволява, да не носим бельо изобщо, за да не го хабим излишно. Например, като си правим бразилска кола каска. Или  когато не сме в цикъл и сме поканени на купон в апартамента на някого, който се казва Преслав, и чиито снимки в Инстаграм  по бански безусловно намекват за божествен дар, който в наши дни малко младежи получават по рождение (както се твърди, заради влошените климатични условия и хормоните в пилешкото месо).

Второ, когато си уволнен, можеш вече спокойно да се обадиш на някой от вече бившите си колеги и с облекчение да му кажеш: „Колко пъти ми е идвало да издрайфам , когато ми проговориш, понеже дъхът ти мирише на цигански кенеф!“ Аз лично се сещам поне да двама такива колеги!

Трето, уволнението ти дава криле. Било каквото било. Освен ако не си смъртно болен, за теб оттук нататък the sky is the limit. Може да станеш: пожарникар, преводач на френска литература, маникюристка, озеленител, цигански барон (като не непременно това значи, че ще трябва да пеете в едноименната опера на Йохан Щраус), адреналинка в „Господари на ефира“ или (ако сте хетеросексуален мъж!) – зет на бившия кмет Софиянски.  За себе си лично почти съм решила да заменя професията на преподавателка по чужди езици с учителка по трудово обучение в някое средно училище.  Предполагам, че след като изкарам една бърза и безболезнена преквалификация в ЮЗУ, сама ще мога да си изцикля паркета в хола… И да си избродирам гоблен за стената.

И четвърто, когато се окажеш безработен като мен, можеш да се отдадеш с чиста съвест на какъвто порок душата ти иска –  от нашмъркване с хероин до гледане на филми с Джош Хартнет, в които той търси чистата любов. Не че по принцип ходенето на работа влиза в противоречие с практикуването на голям процент порочни практики, но, нали разбирате, в един момент работата започва да пречи на нещата, които наистина те вдъхновяват, и тогава животът става от сив по-сив! А никой не иска това…

Ние с Калина обаче засега се придържаме към умерените занимания и се ангажираме с фино „ръкоделие“, докато слушаме за фон Love Me Like You Do (https://www.youtube.com/watch?v=AJtDXIazrMo) ,

IMG_20150619_171048

готварство,

IMG_20150608_155021

или пък аз самостоятелно пробвам да пробия в цирковия шоу-бизнес с някои еквилибристични номера, от които съм сигурна, че на публиката ще им спре дъхът.

IMG_20150614_001912

И така върви животът за момента. А ако междувременно квантовата механика предложи някакъв по-приемлив модел за поведение, ще ми е интересно да го пробвам.

 

Total Views: 37499 ,

Related posts

Leave a Comment