На Вучето й падат седем предни зъба, което я кара да се обърне към будизма (юли 2015)

Не съм чудовище. Изглеждам прилично за възрастта си, но то е , защото през шест месеца си правя процедури с ботокс, а само преди месец доктор Дойчинов ми направи 90 подкожни убождания с тъничка като смукалцето на мъжки комар игличка, за да вкара под кожата на лицето ми хиалуронова киселина. Ходя на фризьор на всеки две седмици, ям броколи, киноа и салати, а в четвъртък и неделя ходя на фитнес с електростимулация и личен треньор, което струва майка си и баща си. Купувам си скъпи чанти и хубави дрехи, но също и помагам на бездомните и бедните като поне веднъж седмично, в рамките на пет до седем минути, мисля интензивно за тях с любов и състрадание. Когато видя репортаж по телевизията за поредното извергство, извършено над животно, плача в шепите си, а когато от екрана на LED-телевизора ми Гала и Джуджи призовават да се помогне на някое дете с церебрална парализа, старателно си записвам в едно тефтерче с розова кожена подвързия банковите сметки.

И въпреки това…

Въпреки всички тези добрини, които извършвам ежедневно не само за своя полза, но и в полза на всички онеправдани живи твари на планетата, ПОСТОЯННО ме връхлитат някакви  беди. Какво друго да си помисли човек в такъв случай освен, че всички тия поговорки за правенето на добрини от сърце са total crap! Няма такова нещо като „ако  направиш добрина, тя ще ти се върне стократно“! Напротив – единствената валидна поговорка е „Направи добро – хапни говно!“ Напоследък съм по-склонна да повярвам в теориите за кармичния кръг и кармичната разплата, понеже те много по-добре обясняват защо bad things happen to good people. Like myself.

Явно съм била чудовище в някой от предишните си животи, затова в рамките само на 40 дни кармата здравата ме шамароса, при това на два пъти.  Бях уволнена и ми падна металокерамичният мост със седем долни зъба.

Беше горещ юлски следобед, но нататък изречението няма да продължи като в разказ на Елин Пелин – с жътвари, воловари и натежало от плод ябълково дърво, а с това, че аз и Калина обядвахме в скъп ресторант, наливахме се с розе и обсъждахме зле запълнената с филъри уста на една женица на съседната маса, която очевидно не работеше поетеса, когато изведнъж ченето ми скръцна подозрително и усетих как поддава. В ледващия момент изплюх в чинията си наниз от седем, плътно подредени един до друг бисернобели зъби, скрепени в перфектна полудъга от чудесата на съвременната зъботехника.

–          Малеее, Вуче! – писна Калина и потисна спонтанен напън да повърне бялата риба пане и задушените на пара моркови.

–          Да му еба пи*ката майчина! – изфъфлих, при което през освободилото се празно пространство изхвръкна едно царевично зърно и като описа плавна дъга, се гмурна в щедрото междуцицието на Калина.

–          Ужас! Ужас! – не преставаше да повтаря Калина, докато бъркаше в деколтето си в опит да извади несмленото зърно, просмукано от слюнката ми. – Ами сега? Какво ще правиш??

–          По-добри свирки, надявам се!

Разбирате ли, винаги е важно да потърсите лъч светла надежда дори в най-черния период от живота ви!

След като старателно почистих с нокът моста от по-големите парчета зъбен камък и полепнала маруля , го увих в салфетка с логото на ресторанта и се обадих на зъболекаря си – доктор Пеци. Докато му обяснявах какво се е случило, не се сдържах и ревнах по телефона. Д-р Пеци пусна в действие професионалния си седиращо-успокоителен  глас и ми каза, че ще ме чака в кабинета си в три същия следобед. Нали било спешен случай… А беше спешен, понеже, разбирате, че естеството на  подобен инцидент не позволява неограничени социални контакти! Докторът обаче не успя да оправи проблема в рамките на 24 часа. Нито в рамките на 48. И за 72 часа, каза той, няма да се случат нещата, „понеже даже със стоманена игла не мога да проникна в канала на единия от корените“.  А даже и малките деца знаят, че без проникване, няма щастие на тоя свят!

И така, ето ме сега тук – навън е социално-активен съботен следобед, деца, кучета и възрастни се гонят по парковите алеи, тримата кирлясали пияници от горната махала, Пламката, Васко и Доктора, седят един до друг в сянката на един бетоновоз и си подават бутилка топла мастика. А аз? Къде съм аз?  Седя си по памучен сутиен и гащи на king-size леглото в затъмнената си спалня, плъзгам езика си напред-назад в неприлично оголената дупка на долния венец и съсредоточено се опитвам със силата на мисълта си да променя настоящия курс на злата си карма.

 

Total Views: 37891 ,

Related posts

Leave a Comment