Това няма да го прочетете в публикуваната статия, но… Понеже съм филантроп, съм помислила и за тези от вас, които хем нямат излишни пари за харчене това лято, хем сърце не им дава да откажат на близките си да ги отведат на море. Измъквате се по късна доба от дома, пътувате до някое новорегистрирано огнище на коронавирус у нас (ако нямате късмета да живеете в такова), прониквате в инфекциозното отделение на местната болница и молите някой от заразените, който не е на командно дишане, да ви оближе лицето. Както се досещате, оттук нататък попадате в категория, която ще ви осигури едно финансово безгрижно синьо лято… у дома.
***
Любимият номер на зимата е да ни изненадва всяка година. Сега обаче лятото го направи. Дойде, без да ни пита готови ли сме за него или не. Завари ни по размъкнат анцуг пред телевизор, с набъбнали паласки и дългове и с олекнали бидони с ракия и банкови сметки.
След двумесечното стопиране на живота заради онова-което-ни-е-писнало-да-назоваваме-по-име, дебитните и кредитните карти на много хора светнаха в червено. “Ужас, ами сега!?”, зачудиха се те. Как да стане така, че хем да направим курорта, хем да е по възможност без пари?
Моята лична финансова ситуация към днешна дата също не е цветя и рози, но поне все още е в предупредителния оранжев цвят. Това обаче не значи, че и аз не си блъскам главата в търсене на отговор как да си почина от принудителната почивка, без да харча (много) пари.
Затова попитах сто човека, от които един учител по физическо, един арменски поп и група учени от Оксфорд, какви са възможните алтернативни варианти на класическите летни забавления, подходящи за българи в затруднена финансова ситуация. Предложенията, с които излязоха те, обобщавам тук:
Перфектното лятно селфи
Юли месец на Санторини? Пълен мираж, разбира се. И пълен кошмар за инфлуенсърите, които живеят, за да си направят перфектното селфи на фона на тоз средиземноморски блян, a сега няма как да им се случи. Това обаче не е съвсем невъзможно. Първо, намирате си варосана в бяло стена – селска някаква, не на болнично заведение.
Сещам се за стената на казана в село Усойка, където като дете прекарах няколко чудни ваканции, обгърнати в маранята на алкохолни изпарения в допълнение към аромата на пресни курешки. В момента импровизирам, разбира се, но моят спомен може да ви даде насока за ваша собствена интерпретация на санторински сетинг.
Ето какво друго ви трябва за лятно селфи на Санторини (без Санторини): https://webcafe.bg/gradat/sinyo-lyato-ama-na-cherveno.html?fbclid=IwAR26FhdW9trFIX-pIsXVKl7UaQkWoVRT8q5kfL5ol7dwAL_dpZz4f4l9Lp8
