Вучето си припомня как е било на пионерски лагер през 80-те – 1 част

Къде ми са детските книжки

кажи ми, мой прашен сандък.

Закусиха сивите мишки

с вълшебните букви – язък. 

Така започваше песента към популярния детски сериал от 1979 г. “Войната на таралежите”. Наскоро пак го гледах по телевизията-майка и беше като да пътуваш с машина на времето. Днес вече ги няма книжките – нали са изядени, а пък сивите мишки ги изтребихме с препарати против гризачи.

Останаха обаче спомените от детството – тях може да ги изгризе само Алцхаймерът. А сред най-ярките спомени са тези от пионерските лагери на Черно море – едно от трите неща, без които не минаваше нито едно лято през 80-те. Другите две бяха “Verano azul”¹ и игрите на федербал и “Гле’й си работата” на пейката пред блока.

Пионерските лагери в НРБ се организираха с цел да възпитават чувство за колективизъм у бъдещите строители на социализма.

Но и също за да осигурят някакви полезни занимания за децата през ваканцията, които, вместо да се мотаят по цял ден по прашните градски улици и да бездействат, ще могат да опознават родината, да се сприятеляват, да плуват, да се закаляват…

На родителите това отърване поне за две седмици от милите им съкровища струваше едва 15-16 лева на дете, а останалите разноски ги поемаше държавата.

То не че бяха кой знае какви разноски – неписаното мото, по което се стопанисваха повечето лагери беше “Икономията е майка на мизерията”: Един храноден не беше повече от левче и 20, а лагерниците спяха на изтърбушени дюшеци в бунгала с интериорен дизайн, издържан в стила на “Убийствен пъзел”. Само че без сериен убиец, който да заключва петокласници с вериги към тръби в общата къпалня.

Ставаше се със звука на тръбата, ядеше се под строй (пак подканяни от фалшивия зов на тръбача за “чо̀рба каша, чо̀рба каша, боб фасул”), ходеше се на плаж под строй, вземането на душ ставаше по отряди, както и дежурството в столовата. Но въпреки казармената дисциплина и 10-те лева джобни, които ни отпускаха за целия престой, пак си беше готино.

И понеже на по-младите ни читатели, свикнали да слушат прибоя на вълните в гръцко и на Слънчака, докато смучат фрапета и наргилета, вероятно това им звучи странно и неразбраемо като съчинение на възрожденски писател, ще взема да им разкажа как протичаше една смяна на лагера в Созопол.

За по-голяма достоверност реших да попрепиша от 13-14-годишното си аз, което усърдно документираше в тетрадките си-дневници лагерния живот през 80-те.

Ден 1

След десетчасово пътуване в купе втора класа, в което сме натъпкани девет човека, пристигаме на гарата в Бургас към 6 сутринта. Въздухът мирише на море, сол, нафта и мастика. Аз самата цялата лепна от пот, по лицето ми са размазани сажди и сирене (защото бях заспала с буза върху кисето с милинките за из път).

Натоварат ни на автобуса за Созопол. Разбираме кой ще е началник на лагера по гордата му осанка, рунтавите сиви косми, които избуяват изпод разкопчаната риза и кожената чанта, тип ученическа, на рамо, в която държи цялата документация. Вечерта става официалното откриване на лагерната смяна.

Началник Каймаканов разпределя 120-те деца в четири отряда, които се строяват под формата на буквата П на плаца пред столовата. После държи реч, лайтмотивът на която е, че не иска своеволия, “за да не се гоним преди края на смяната.”

Преди да ни разпуснат по леглата, пеем хорово: “В лагера любим с песен да заспим. / Лека нощ, другари, лека нощ.”

Ден 2

Аз съм тук с баща ми, който е физкултурникът на лагера. Този факт предполага както известни предимства, така и недостатъци. Едно от предимствата е, че имаме телевизорче “Юност” в нашето бунгало – татко го е уредил от домакинката на лагера, Павлина.

Един от недостатъците е, че ме буди преди другите лагерници, за да ходим на плажа, докато още няма никой – правим лицеви опори, плуваме и дишаме йодни изпарения. Изобщо нищо не ми се диша толкова рано сутрин, но хайде, от мен да мине.

Заради “Юност”-а го правя – защото не искам да изпускам сериалите, които съм си загледала.

Ето какво още се случва до ден седми в лагера: https://webcafe.bg/gradat/na-pionerski-lager-prez-80-te-s-mashinata-na-vremeto-chast-1.html?fbclid=IwAR2W3GquVLnJ65q3N5tBfWjGMp_xMo1l0qnVyXGpAK1fPiY89uy25I3M2kI

Total Views: 1439 ,

Related posts

Leave a Comment