Няма да познаете с какво запомних първото си посещение в Лувъра. Не с “Мона Лиза”, а с просветлението, което получих в този момент и което промени завинаги отношението ми към любителската портретна фотография. През онзи ден навалицата пред шедьовъра беше традиционно голяма и аз, каквато съм кинта и петдесет висока, трябваше да си пробия път с лакти до предната фронтова линия от туристи, за да мога и аз да погледна в очите най-известната в света матрона. Само че някой ме беше изпреварил и се беше добрал преди мен до нея. Там, отвъд огражденията и на престъпно близко разстояние до бронираното стъкло, се беше изтъпанчил незрящ младеж и, ухилен до уши, позираше пред личния си фотограф. Абсурдността на гледката така ме смая, че пропуснах да обърна внимание на самата картина преди един охранител да изтласка тълпата назад, а мен – зад потните гърбове на другите мераклии да се снимат с Джокондата.
Не бързайте да ме обвинявате в нездрав цинизъм, задето „как не ме е срам да се подигравам на слепеца“! Разбира се, че няма нищо гротескно в това незрящ човек да иска да се снима, макар да не може да види как е излязъл на снимката и после да използва фотошоп, за да си оправи порите на лицето. Просто възприех сценката като метафора на модерната егоманиащина, на желанието да си придадеш важност и стойност като запечаташ в пиксели посредствения си, никому неизвестен образ заедно с нещо, което всички биха разпознали даже на сън да ги бутнеш. Защото и ние, досущ като слепци, реално не виждаме пред какво се снимаме, а и в повечето случаи дори не ни интересува особено, стига то да е достатъчно „феймъс“, за да му е посветена страничка в Уикипедия, или поне да има този wow-ефект, който да накара всеки един от 230-те ни контакта в Instagram и Facebook да ни завиди на късмета, че сме го видели „live“.
Фонтанът ди Треви – checked.
Восъчната статуя на Роналдо в музея на Мадам Тюсо – double checked.
Айфеловата кула – ам’чи как!
Малката русалка – та ние сме близначки по размер на сутиена, няма как да не се снимаме заедно.
Ватикана на Папата, Давид на Донатело, Мислителя на Роден, градините на
Версай, „люспестата“ къща на Гауди и още и още църкви, водоскоци, мостове, барелефи, надгробни плочи, яйца Фаберже, яйца на очи, шведска маса, отрупана с диня и кус-кус в ресторанта на двузвезден турски хотел… Ти си това, пред което се снимаш!
Още на: https://mamamia.bg/izvan-gnezdoto/izkustvoto-da-zagrozyavash-izkustvoto-sas-sebe-si/
