Вучето разказва за последния момински запой, в който е участвала

Кога разбирате, че сте остарели? При мен това разстройващо прозрение не дойде, когато забелязах първия бял пубисен косъм, нито пък когато едно нагло детенце ми подвикна: „Лелче, мръдни малко да мина с тротинетката!“. Дойде, когато установих, че шансът да ме поканят на моминско парти е станал минимален до нулев, понеже всичките ми приятелки вече са или омъжени, или здраво са се вкопали и с двата крака в старомоминството (ще прощавате, ама нямаме алтернативна дума за „ергенство“!) и за нищо на света не биха минали под венчило. А ми е късно да създавам нови приятелства с потенциални булки с двайсетина години по-млади от мен, само заради перспективата да излезем една вечер „по женски“, да опипваме дупетата на полуголи стриптийзьори и да се наковем с шотове в някой бар. Не, мерси, аз това мога да си го правя и без да съм в компанията на моми по дънки, потниче и триумвиратна лента през гърди, на която пише „Bride To Be“ или „Same Penis Forever“.

Това е, закривам панаира.

Но не и без едно последно връщане във времето назад – към снимките и спомените, ретуширани от еуфорията и алкохола. До оня последен за мен момински запой.

6 Юни

Марето и Калина са двете ми най-добри приятелки на този свят. Запознавала съм ви вече с тях – индиректно, белетристично. Днес, докато пием обедни фрапета, разредени с бири, Марето ни поднася новина, която не ни изненадва особено, а именно че ще се омъжва за Слави. Това е мъжът на втората половина от живота ѝ, както го наричаме зад гърба ѝ, понеже първата половина сподели с Пламен, Симо, „футболистчето от Пирин с големия…нос“, Наско от автомивката при тях и Джъстин, мениджъра на Burger King, макар че с него спа само три пъти по време на студентската бригада в Щатите през 2005-а. Сватбата е планирана за следващия месец, така че „хора, освободете си втората седмица на юли“. Разбира се, че ще сме на линия. Няма как да не изпратим любимата си приятелка в последния ѝ път. Като необвързана жена, имам предвид, вие какво си помислихте!

10 юли, четвъртък

Моминските празненства започват два дни преди същинското моминско парти. За разлика от него обаче, те са инициирани напълно спонтанно и не следват какъвто и да е организационен протокол. Излизаме в четвъртък вечерта „за по едно“ в любимия ни бар край реката, обаче, както често се случва, настроението и броят на питиетата ескалират и експлоадират. За което, държа да отбележа, е виновен барманът Жоро, който тайно е влюбен в Марето, и постоянно пуска любимите ѝ парчета, за да “ се докаже и подмаже.

Подмазването върви крайно успешно, понеже след поредния Джордж Майкъл, Марето смъква надолу роклята си, която се крепи само на един ластик, и белите ѝ, слънце невидели цици се изпльоскват върху барплота насред гьолче от разлят джин и обелки от фъстъци. Примерът
ѝ ми действа заразително и аз, понеже толкова ми е акълът, правя същото. Моите бозки обаче не се разливат по бара, понеже са чашка А и не могат да се сравняват с Марините чашки D. Жоро губи ума и дума в първия момент, но бързо се окопитва и разко сменя музикалния фон като пуска „Self Esteem“ на The Offspring – сякаш за да намекне, че трябва да проявим поне малко такова, демек самоуважение, докато сме в заведенеито му.

Когато най-после „затваряме“ кръчмата някъде към три и половина и се наблъскваме на задната седалка на едно такси (със смирено прибрани в пазвите вимета), Марето, вече поизтрезняла, осъзнава какво е направила и прехапва устни.

– Момичета, жени, другарки! Умолявам ви и ви заклевам никога, ама никога, докато сте живи, да не казвате на Слави, че съм си показала гърдите на Жоро Бармана! Иначе да пукнете!
– Да бе, разбира се, не се притеснявай. Все едно нищо не е станало, – успокояваме я ние и демонстрираме своята преданост, заключвайки съзаклятнически устни с въображаемо ключе.

11 юли, петък

Какво се случва на този ден и през следващите два дни четете и треперете: https://mamamia.bg/izvan-gnezdoto/posledniyat-mominski-zapoj/

Total Views: 637 ,

Related posts

Leave a Comment