Вучето се разхожда из коледното градче в родния си град, чиято най-голяма забележителност е ремонтираната обществена тоалетна

Българите имаме много поводи за гордост – национална и интернационална, които, ако сега тръгна да изброявам, ще надхвърля лимита си от думи.

Но ще ви кажа кой е най-пресният, който можем да добавим към дългия списък. Коледните ни базари. Защото напук на факта, че ни резнаха за Шенген, тази година базарите са ни по-шенгенски от всякога.

Даже имената са им шенгенски: например Deutscher Weihnachtsmarkt, Немският базар – този в софийската Градска градина. Като хапнете едно братвурстче и пийнете едно греяно вино с билки, все едно сте в Шенген.

Така де, когато Европа не ни иска, ние си я правим у нас. С техните щолени, претцели, джуджета, стилизирани ангелчета и витлеемски звезди.

Да си призная честно, аз лично предпочитам коледните базари да си ги ползвам в чужбина, а у нас да си се налюлям с коледно настроение в класическите скара-бираджийници – онези, дето предшестваха вайнахтсмарктовете.

Помните ли ги: временно сковани постройки, обаче не от средноевропейско-алпийски тип, а по-скоро от работническо-селски, тип фургон, с плътен найлон вместо врата, с боднати в ъглите броеници от сушени чушки и кочани царевица за внасяне на автентичен битов шик, пейки, покрити с домашни черги или степани козяци, и неизменните пушещи скари пред входа, върху чиито ребра цвърчаха с еротична сладострастност домашни свински суджуци и телешки кюфтета с големината на пица.

И циганският оркестър “Мачките” да свирят! От това по-празнично – здраве му кажи!

Когато след две поредни тягостни Коледи в пандемична обстановка, желязната завеса на социалните ограничения най-после се вдигна, и аз като много други хора по света нямах търпение отново да вдишам с пълни гърди коледния дух – в моя случай под формата на тежкия, лепкав пушек от скарите на открито.

Там, където ми се води втората жилищна регистрация – Копенхаген, Коледата се празнува с размах и магична красота – факт!

Обаче ми липсва незападноевропейската, но затова пък жизнеутвърждаваща красота на боба с лютеница в пластмасова тарелка и изпълненията лайв на “Павле ми пие вино, `ем ракия” и на тази, другата, за Кольо, чието гадже го призовава да ни си продава “чифликот” и да не “оди по меани”, понеже майка ѝ няма да му я даде за жена.

Заклевам се – нямах търпение да се прибера в Благоевград и да се напразнуваме заедно хем с Павле, хем с Кольо.

В края на ноември благоевградската ми приятелка Марето бърза да ме осведоми като един същи пощенски гълъб-вестоносец на надеждата, че след двегодишния летаргичен период общината отново се готви да зарадва гражданите и гостите на града не просто с коледен базар, а с цяло едно пищно украсено коледно градче.

Защо е разочарована Вучето от градчето разберете на: https://webcafe.bg/xmascafe/hayde-narode-na-shengenskiya-koleden-bazar.html?fbclid=IwAR12t6eXxl6qkVebpZmAC5AofLbAqZGTQUCy_ud0-ZD-MVSvPW0Btn2BRhQ

Total Views: 2178 ,

Related posts

Leave a Comment