Кърт Вонегът прозря коя е истинската причина да сме на тази земя – за да пърдим наляво-надясно

През 2007 г. един от най-великите и емблематични писатели на 20-и век, също и непримирим и кисел като лимон критик на американското общество си отива от този свят на 84-годишна възраст след неволно падане по стълбите. Смърт, която той самият би заклеймил като ужасно тривиална и нелепа предвид факта, че сполетява човек като него, който винаги се е шегувал, че ще съди цигарената компания Pall Mall, задето не може да умре по желания от него ексцентричен начин – с цигара без филтър в уста.

15 години след смъртта му никой вече не пуши в старата му къща в Индианаполис. Приживе Кърт Вонегът често се заключва в мазето на същата тази къща, за да работи на спокойствие, далече от непрестанните, дразнещи крясъци на многото деца, които е създал. В края на живота си обаче често се връща именно тук, където е изживял най-хубавите и пълноценни дни на живота си, и където е написал повечето от шедьоврите си.

Какъв е бил Вонегът извън литературата и блясъка на славата и кои са жените в живота му, които са му носили хем радост, хем депресираща тъга, ще разберем сега.

Maмо, скъпа мамо!

Денят, в който Япония атакува Пърл Харбър, нашият герой е студент с мижава успеваемост в престижния университет “Корнел” в Ню Йорк. Слабите му академични резултати го изпращат със засилващ шут право в армейските редици. За негов късмет военното му обучение протича в такава близост до дома му, че през уикендите може да спи в собственото си легло и да  използва семейната кола, за да джитка нагоре-надолу. На 14 май 1944 г. се случва първата голяма трагедия в живота му .

Когато се прибира вкъщи за Деня на майката, заварва собствената си, обичана майка, Едит, мъртва. Вероятните причини, довели до, както се предполага, умишлено предозиране с приспивателни, са трагичното финансово състояние на семейството, което е изгубило цялото си богатство по време на Голямата депресията, както и личният й провал като писател. Смъртта на Едит го разтърсва из основи, а някои от биографите му по-късно ще припишат склонността му да изпада в тежки депресивни състояния, както и единствения му опит за самоубийство именно на този инцидент.

Три месеца след смъртта на майка му Кърт е изпратен на фронта като разузнавач в 106-а пехотна дивизия. Преди да отпътува за Европа, младежът си обещава, че няма да умре в тази война. И успява да спази обещанието си – въпреки че е взет в плен и оцелява като по чудо в една от най-кървавите битки, тази в Дрезден, в която загиват 35 хиляди цивилни и още толкова военни. Вонегът се спасява, криейки се в шкаф за месо в един подземен склад.

Какъв (не) искам да бъда като порасна

Когато се връща в Щатите  през есента на 45-а, Кърт Вонегът е на 22 и не знае какво да прави с живота си. Главата му не ражда и една позитивна мисъл, няма амбиции и като цяло вижда бъдещето си само в тъмни краски. След провала си като студент в “Корнел” му е ясно, че няма да става учен. В кантора, зад бюро пък изобщо не му се работи. И за писател не го бива, защото е убеден, че никога няма да бъде толкова добър, колкото майка си. В едно-единствено нещо обаче е сигурен – че обича Джейн Кокс и иска да прекара живота си с нея.

Джейн и Кърт се познават от деца. Любовта им разцъфтява в гимназията и още тогава Кърт знае, че един ден ще се ожени за Джейн. Скоро след като се връща от фронта, й предлага брак и тя не се поколебава дa приеме – все пак толкова дълго е треперила от страх, че може и да не го дочака да се завърне от фронта жив, а в ковчег.

Бракът с Джейн Кокс ще се окаже едно от най-добрите житейски решения на Вонегът.  защото без търпението, подкрепата и най-вече настоятелността на Джейн той едва ли щеше да напише едни от най-добрите образци на модерната американска и световна литература.

Войната може и да е свършила, но Кърт все още се води на военна служба. През октомври го пращат във Форт Райли, Канзас, където да изчака да получи сякаш безкрайно отлаганото уволнение. Скучната чиновническа служба в далечния Канзас му предоставят много свободно време, което запълва най-вече с писане на писма до младата си жена. Именно в редовете на тези писма Джейн открива литературния му талант.

Зад всеки успял мъж…

Знаете как продължава изразът – стои една велика жена. Въпреки че за разлика от втората съпруга, Джил, малко се знае за първата, Джейн, близките до семейството, и особено най-голямата дъщеря, кръстена на майка му Едит (р. 1949), са убедени, че без нея светът никога нямаше да разбере кой е Кърт Вонегът и че успехът му се дължи именно на нея. 

А това е така, защото… https://chr.bg/istorii/lichnosti/velikite-lyubovni-istorii-kart-vonegat-dzhejn-i-dzhil-lyubovite-na-edin-lud-romantichen-tsinik/

Total Views: 264 ,

Related posts

Leave a Comment