Животът и делата на днешния ни герой от две десетилетия подхранват с новини световните медии. А най-прясната такава е, че неговият най-голям конкурент в сферата на високите технологии публично го предизвика на физически двубой в клетка, а после и да си премерят мъжките достойнства. Буквално. Докато се стигне до реалната конфронтация на пениси обаче, единственият човек, който знае със сигурност с какво “оръжие” ще влезе в битката, е неговата благоверна спътница в живота. Тя обаче едва ли е склонна да издаде тайни от съблекалнята на състезателя.
Предстои ви да прочетете тяхната история – историята на една влиятелна двойка, която е толкова известна в световен мащаб, че дори кучето им има над два милиона последователи. Той е основателят на Facebook, Марк Елиът Зъкърбърг, a тя е студентската му любов, Присила Чан.
Когато малката нужда те срещне с голямата любов
Историята за това как Марк и Присила се запознават е дъвкана и предъвквана много пъти. Тя е в основата и на сюжетната линия във филма от 2010 г. “Социална мрежа”, който проследява създаването на сайта. Всъщност целият филм се гради върху идеята, че Зъкърбърг създава Facebook след скъсване с гаджето си с цел да я впечатли и да си я върне обратно. Това обаче не е вярно, понеже по времето, когато стартира сайта от стаята си в студентското общежитие в Харвард, Марк вече се среща с Присила. Ако питате самия Зъкърбърг какво мисли за лентата, той със сигурност ще ви отговори: “I hate it.” И ще допълни, че единственото нещо, което кинаджиите са нацелили, е облеклото на актьора, който го изигра – Джеси Айзенбърг.
Но да оставим спора за това дали придържането към детайла е чак толкова важно за създаването на филм по реални събития и да се пренесем 20 години назад.
Много се извинявам, обаче машината на времето ни стоварва на една опашка от младежи, която се извива пред тоалетната в общежитието – щаб-квартира на еврейското студентско братство Alpha Epsilon Pi. Него вечер съквартирантите са организирали купон, на който се пие бира на корем, затова и опашката пред тоалетната никога не намалява. А ето ги Марк и Присила – застанали един до друг, или по-скоро един зад друг – както повелява неписаният закон за реденето на опашка. Именно при такива необичайни обстоятелства двамата харвардски колежани си проговарят за първи път.
“Той беше типичният нърд,” спомня си Присила, “но една идея по-отворен от обичайното. Носеше едни от онези бутафорни бирени очила с надпис „#include beer.h“ – таг за C++: класически колежански хумор, но с отличителния знак на зубърите от специалност компютърни технологии.”
През 2003 г. Марк е точно такъв, какъвто Присила го описва – обикновен компютърджия, който по нищо не се отличава от връстниците си. Обаче това, което ще го накара да изпъкне пред другите, а впоследствие и пред целия свят, е една проста на пръв поглед идея, за която тогава още никой не предполага, че ще излезе гениална.
Някъде по средата на втората година от следването си Марк създава програмата Facemash, която дава възможност на студентите да изберат най-готните сред тях, съдейки по няколко снимки. Пуска сайта през уикенда, а в понеделник вече е свален, защото заради прекомерната посещаемост той така натоварва сървърите на университета, че прекъсва връзката с Интернет. След този инцидент освен известност сред състудентите си, Марк си спечалва и неприязънта на много момичета, недоволни от факта, че е качил техни снимки на сървъра без разрешението им. Въпреки лошата му слава сред женското съсловие обаче Присила си пада по рижавия второкурсник. От негова страна чувствата са дори по-силни. Заявява й, къде на шега, къде наистина, че е готов да зареже недописана семестриаланата курсова работа, ако това е цената за една среща с нея. Момент, какво!?, опулва се насреща му Присила. Значи не е чак толкова ученолюбив, за какъвто го смята в началото, щом е готов да жертва добрите си оценки и бъдещата си кариера за единия флирт.
Времето ще я опровергае и по двата параграфа: че ученолюбието няма нищо общо с успеха и че това не е флирт, а нещо повече.
