Скандинавските страни постоянно се надпреварват да заемат челните места в класации по всевъзможни индекси: за качество на живот, икономически просперитет, свобода на словото, ниво на демокрация, килограми сьомга на глава на населението, най-много безгрижни и богати пенсионери и какво ли още не.
И безспорно винаги им се получава да са по-по-най.
Да вземем Дания например. Няколко години наред страната оглавяваше световната класация за най-щастлива нация преди подмолните, пестеливи на думи, но богати на действия финландци да им отмъкнат изпод носа палмата на първенството тази година.
Да си втори в света изобщо не е зле, а когато ти се съберат няколко такива втори места си е направо за завиждане.
Само преди два месеца, в началото на юли Дания стана първи подгласник на победителя Исландия в поредната престижна класация, тази на Института за икономика и мир (IEP) по отношение на т.нар. Global Peace Index.
Индексът за безопасност се изчислява въз основа на няколко фактора: брой на насилствените смърти, риск от терористични действия, ядрена сигурност, социална обезпеченост, вътрешнодържавни конфликти и международни отношения.
И да, по всичките тези показатели Дания изглежда се е представила за почти отличен. Нещо обаче ми подсказва, че след събитията от последния месец страната може и да бъде наказана в ъгъла при следващото преброяване на отличниците.
Утопия, родена в изоставени казармени бараки
Кристиания, някога военна база, заселена през 70-те години от малка група хипари, се разпростира на площ от 77 декара на остров Амагер, община Торнби.
Този столичен квартал е уникален с това, че има статута на административна единица с частично общинско самоуправление – единствен по рода си демократичен конструкт от песевдо-анархичен тип, град в града, независима територия, обитателите на която се наричат “кристианити”.
Като едни същи модерни Робинзоновци те са направили от нищо нещо. Като за начало реновирали казармените бараки, превръщайки ги в жилища, детски градини, работилници, кафенета.
Заради отказа им да бъдат обслужвани от община Торнби, те сами изграждат отходната си система, сами се грижат за поддръжката на пътната инфраструктура и рециклирането на боклука.
Формата на управление е консенсусна демокрация. Кристиания има собствен флаг и собствен химн – песен на протеста, написана през 1976 г., “Не можете да ни затриете”.
Автомобилите са забранени на цялата ѝ територия, както и оръжията, тежките наркотици и фойерверките.
Мястото е толкова нереално от гледна точка на съвременното схващане за социална уредба, че нищо чудно, че е един от най-посещаваните туристически обекти в Копенхаген – само увеселителният парк Тиволи и Малката русалка са му конкуренция.
А най-голямата забележителност в Свободния град безспорно е Pusher Street.
Това е и улицата, която е в главната роля в този разказ. Разберете защо е толкова ,проблемна тази дълга едва петдесетина метра улица на: https://webcafe.bg/svyat/vrazhduvashti-bandi-droga-prestrelki-ubiystva-ne-tova-ne-e-harlem-a-bezopasniyat-kopenhagen.html?fbclid=IwAR0eLrRXJoIhhzR6uED5vdv07ZxjlYYuorE48u8XNmUnNUgbqpLAqq6tSJQ
