Нацепените пичове си ги мерят по това кой колко вдига от лежанка. Инфлуенсърите – кой колко последователи има в Instagram. Серийните убийци-канибали – кой какви уханни френски яхнии е сготвил от човешки карантии. А интелектуалците – кой колко дебели книги е прочел.
И не, нямам предвид класически тухли като Библията, “Шогун” и “Моби Дик”, а книги, които, ако бяха картини, щяха да приличат на деконструираните жени на Пикасо.
Книги, които няма значение дали четеш отпред-назад или отзад-напред, понеже Годо така и не се появява – макар да го има в заглавието.
Книги, в които илюзорната реалност, лингвистичната еквилибристика и епичната битка между солипстичното и колективното надделяват над повърхностната детерминираност на сюжетната линия.
Ако нищо не сте разбрали от горното изречение, значи сте на точното място – в текста на един посредствен автор, който се чуди защо никога не е виждал някой в самолета, в чакалнята на зъболекаря или в метрото да държи в ръка книга на Нобелов лауреат за литература. Включително и той самият.
Нобеловата награда за литература се връчва от 1901 г. насам на автор, без оглед на националност, вероизповедание и други, който, според думите на самия Алфред Нобел, е създал “най-забележителния труд с висши идеали в областта на литературата”.
През годините носители на престижната награда са били такива велики майстори на перото като Томас Ман, Юджийн О’Нийл, Херман Хесе, Ърнест Хемингуей, Албер Камю, Иво Андрич и още, и още – все писатели, които са издържали с отличен теста на времето, защото продължаваме да ги четем с интерес и благоговение и до ден днешен и за непознаването на които участниците в “Стани богат” заслужено биват освирквани откъм канапето в хола.
През последните две-три десетилетия обаче Нобеловият комитет взима все по-странни и необясними решения относно това кой да получи диплома от шведския крал, медал и съвсем нескромната сума от 800 000 шведски крони.
Дали защото критериите за подбор на кандидатите са подложени на все по-свободна интерпретация, или поради някаква друга причина, обаче Нобелът за литература вече не е това, което беше.
И ето защо според Вучето това е така: https://webcafe.bg/artcafe/ne-chete-nobelovite-laureati.html?fbclid=IwAR0fAy6Y278EWCN6VB_M1mmkfsTpL5nfbCcmRPV7kBotSXQ_vF7DL8zKdss