Напред-назад, надолу-нагоре, наляво-надясно – Част 3

Тъкмо привършвам тренировката с гирите и лафенето с грамаданския исландец и сестра му, мъжкараната, когато започвам да не виждам с дясното око. Явно съм се заслепила от флуоресцентните лампи в джима. Преобличам се и по навик се меря колко кила съм. После се качвам с ескалаторите да втория етаж на мола и веднага се забивам. В ресторант, много ясно, а не в някой магазин, понеже не съм по покупките, шляенето по бутиците и зяпането на хората (плюс деца!). 

Докато си допивам чашата с вино, Б., полу-норвежката ми сестра, се включва във видео кол. Всеки ден се чуваме И ГЛЕДАМЕ по телефоните и лаптопите – от сутрин до вечер. По-скоро до никое време. Сега коментираме студения фронт, тениските с намаление в H&M и приятелката ни, Марето, която се оплаква от вагиналната си инфекция. 

• Чакай, – казвам изведнъж. – Нещо ми става с окото. Не виждам нищо в дясната част на телефона. 

Б., аз да ида в хоспитал, кога
къде да звънна
наляво
ох, бързо
заставам, не мога
повече, повече
помощ

Тръгвам да се свличам от стола. Идват две момчета от секюрити, държат ми ръката и говорят по радиостанция. След минути идва линейката. Вдигат ме. Свалят ми маратонките. Искам да извикам, че съм изпуснала телефона си. А къде ми е якето? А раницата? Всичко ще ми откраднат. 
Къде ме водите?
Не виждам. 
Иииии-уууу, ииии-ууу, иииии-уууу. Звукът пищи.  
Вкарват ме в спешното. 
Абукати. Скенер. 
Не мога, мразя, не разбирам какво става.
Отварям си устата и казвам…

Ммммммммммм. 

Total Views: 1361 ,

Related posts

Leave a Comment