Ако го Google-нете, няма начин да не се сетите, че е един от известните. От световно известните! Не, не е Илън Мъск. И Ким Кардашиян не е. Нито пък OnlyFans модел или някой от нашите, българските чалгари.
Представя се: “Хелоу, здравейте, аз съм Мозъчен Инсулт. Апоплектичен Удар ми викат. Не че удрям нарочно, ама какво да се прави – съдбата си е съдба. Не съм изрод!”
Обича да се преструва на невинен, а като сгaфи безобразно, кърши ръце и се оправдава: “Ох, много съжалявам”, “Без да искам”, “Язък, че умряхте за нищо!”
Мистър Инсулт може да е от най-неприятните и определено най-безобразни в поведението си личности, обаче никога не му отказват присъствие. Винаги когато му скимне, пристига на “гости” – без уговорка и без добри обноски.
В моя случай явно не му бях поръчала чаша вино и приятелско отношение. Той не беше просто мой тип. Той обаче моментално се обиди и се намуси.
“Повече няма да те играя,” сопва се той и се наежва. Ясно, че иска да се сбием, to knock me over.
Губя мача. Вкарва ми дузпата. Обикновено става бърза – след час-два загубилият е мъртъв, а победителят е абсолютният шампион.
Всичко е относително. Дори смъртта.
Хубаво е, че имам отношение към смъртта.
Аз не съм от тези хора, които постоянно се страхуват. Например не съм като тези, които предпочитат влака вместо самолета, защото влаковете са по-безопасни. Не си представям, че ще загина в експлозия. Не се виждам как падам през облаците. Или какво се случва в последните 10 секунди, когато си в съзнание преди смъртта.
***
24 чàса след като ме откарват в Биспебйерг, Копенхагенската болница за спешна помощ, Б. лети от Кристиансанд. С пребледняло лице говори с дежурната лекарка. Казват й, че сестра й е получила мозъчен кръвоизлив и в следствие на това в момента е парализирана от дясната страна, не може да говори и да разбира.