Вучето предупреждава, че този пост не е препоръчителен за гнусливи хора с със слаби нерви – 1 част

– Dog.

– Ah?

– You treat me like a dog to make me do things.  

Това ми каза преди 15 минути с обиден тон и яростен поглед Беатриче преди да прасне външната врата, оставяйки ме сама  пред чашата изстинало кафе. (Заради личното ми положително отношение към всички големи и малки домашни и улични животинки, по-скоро я виждам като мангалица¹ отколкото като куче, но както и да е.) Моментално си отдъхнах от нейното присъствие в този апартамент, който хем е светъл и подреден, с разноцветни декоративни възглавнички и множество живи растения и кактуси, хем е изпълнен с непоносима токсичност между четиримата съквартиранти. 

Имах намерението да започна по друг сценарий и от друг момент историята за появяването на споменатата Беатриче, както в моя живот, така и като почетен участник в този престижен блог, обаче толкова се впечатлих от точното й прозрение относно моето вътрешно усещане към нея, че веднага ми дойде музата да ви подхвърля тази сценка, която е една от многото крамоли между нас двете, вместо да започна от самото начало на историята. 

И така, ето какво се случи (и продължава да се случва) между мен и Беатриче. Е, донякъде и между живеещата тет-а-тет гръцка гей-двойка –  Госпожата – богомилката, Стергос и Мъжа й – темерута, Костас. 

На 11-ти септември американците, како винаги през последните 25 години, си почитаха паметта на 2, 977-те жертви от атентата, хората от град Орхус празнуваха “Най-големия датски петъчен бар”, а аз се прибирах с метрото и се чудех колко бързо ще се конфронтирам с новата съквартирантка в Room #34. Предварително бях проверила нейното име,(Беатриче), фамилия (Дзоке), рождена дата (19.04.1994) и родно място (Виченца), както и разгледах някои от безличните й лични снимчици във Фейсбук и Инстаграм, на които е с татко и мама, приятелчета оттук и оттам, велосипеди, гроздобери и аматьорски сомелиерски изгъзици в различни ресторанти, в които очевидно е работила. 

Казах й “Здравей” (но не и “Добре дошла”, о, не!), показах й шкафчето в банята, в което да си слага гримовете, тампоните и други такива интимни работи, и това беше всичко: нито й се представих каква съм, що съм, нито пък имах намерение да й спомена, че говоря и разбирам нейния език. Бях решила да използвам тази информация като евентуален жокер.

След като три дни подред след настаняването си в квартирата  нямаше нищо друго в нейните рафтове в хладилника освен един смачкан банан, а във вече споменатото шкафче под мивката в банята имаше само контейнер за контактни лещи, четка за коса с черни косми, една, очевидно отпреди три години четка за зъби и двайсетина милиграмово, вече изразходвано шишенце с евтино, неизвестно нюйоркско парфюмче. Ясно-о-о: това със сигурност е нещо като модерна, смятаща себе си за куул мома-номад, на която през оная работа й минава информацията, че се е установила в сериозно колективно, домакинско гнезденце в град като Копенхаген. 

Нарекох я Мърлата. За щастие Данте Алегиери ми потвърди, че слава богу тaзи безлична и безобразна жена, на която определено й липсват първите седем години по отношение на елементарната хигиена, не е неговата любима безсмъртна муза със същото име – Беатриче, но с фамилията Портинари. 

Първо писах мейл в умерен, почтителен тон не само до новата, а до всички съквартиранти, за да им напомня, или по-скоро натъртя какво точно пише в ламинирания правилник за вътрешния ред в апартамента: 

Do NOT leave dirty dishes and cutlery in the sink and on  the kitchen surface. Wash them up right after use, OR put them in the dish washer. 

Сухо, но ясно.  Все пак е добре, ако ме разбираш какво ти казвам, “снахо”. 

…  моята препоръка да се съобрази с живота на семейна двойка и зло човече в общ апартамент, премина от едното ухо на Мърлата през другото. 

Заради висене в общата баня, не за друго, а за да си гримира миглите  пред огледалото 

и “забравяне” на миризливи чорапи  до тортиловия чипс, както и залепяне на използвани  дамски  превръзки на място, което определено не е кошче с капак за смрадлив боклук,  

Мърлата бързо се превърна в потенциална ответничка срещу ищцата Мая В. в един алтернативен съдебен спор.

Нещата между нас се нажежиха още повече една нощ към два половина, когато отидох до тоалетната.

Ако ви е любопитно какво се случи, или по-скоро какво се чу от нейната Room #34, продължете нататък.

1. Порода свине, известна със своята гъста, къдрава четина, заради която животното прилича на овца. ↩︎