Аз и сестра ми сме родени и израснали (особено тя, аз си останах ниска) в семейство на спортни натури. Майка ни беше танцьорка в народен ансамбъл и на 65-годишна възраст все още влизаше без проблем в полите си, купени през 70-те.
Цял живот – пайдушко, дайчово, граовско, джангурица. Татко беше ВИФ-аджия или НСА-джия по новому и до пенсионирането си беше учител по физическо. Цял живот – баскет, народна, 600 метра гладко бягане, лицеви…
Обаче при нас със сестра ми – никаква наследственост, братче! Тюфлеци!
Аз лично започнах да спортувам, чак когато навърших 40. Знаете как е – събуждаш се една сутрин и осъзнаваш, че метаболизмът ти такъв, какъвто е бил преди 20 години, вече е мираж, а колагенът постепенно и безвъзвратно е започнал да напуска тялото ти. Направих си ботокс и почнах да ходя на плуване. И по малко – на фитнес. А то беше “по малко”, понеже ме мързеше.
Но пък нямах и кой знае какъв стимул. Все пак любимият спорт на моите съграждани не е джогингът, нито дори разходките в най-близкото паркче, а търкането на лотарийни билетчета и висенето по кафенетата. Освен от един приятел-гей, който посещаваше фитнесзалата, само за да има къде да си носи без притеснения светещите маратонки и прилепналия фосфорециращ клин, просто нямаше откъде другаде да ми дойде вдъхновението да тренирам…
После се преместих на север, в Дания. И не че и преди това не бях живяла тук и там из Скандинавския полуостров, обаче този път погледнах на реалността с други очи. С очите на жена, която няма намерение да пукне от инфаркт, преди още да е навлязла в менопаузата, и която не мисли, че възрастта оправдава паласките и аптечката, пълна с хапчета за различни болежки.
Разбира се, културният шок от сблъсъка със скандинавския лайфстайл има много измерения, но ако има нещо, което коренно отличава хората в тази част на Европа, от нас, живеещите “там, долу”, е масовото вманиачаване по спорта и живота сред природата.
А защо думата “вманиачаване” в случая е направилно използвана разберете на: https://www.webcafe.bg/lifecafe/tyaloto/id_1442318437_Fizkult-ura-ura-ura_po_skandinavski
