Като ме питаха като шест-седемгодишна каква искам да стана като порасна, отговарях “философ”. Е, и фризьорка де, но филсоф повече ми харесваше как звучи. Години по-късно вече бях наясно какво точно работи философът и реших, че всъщност, ако и аз ще съм философ, то по-добре да си намеря тема, върху която да разсъждавам. Това беше след “революцията” на 10 ноември и черквите вече бяха отворили широко врати за миряните, чиято вяра беше оцеляла след годините на пропагандния марксистко-лениниски атеизъм. От ъндърграунд дейност черкуването се превърна в модно изживяване. Всеки искаше…