Като ме питаха като шест-седемгодишна каква искам да стана като порасна, отговарях “философ”. Е, и фризьорка де, но филсоф повече ми харесваше как звучи.
Години по-късно вече бях наясно какво точно работи философът и реших, че всъщност, ако и аз ще съм философ, то по-добре да си намеря тема, върху която да разсъждавам. Това беше след “революцията” на 10 ноември и черквите вече бяха отворили широко врати за миряните, чиято вяра беше оцеляла след годините на пропагандния марксистко-лениниски атеизъм.
От ъндърграунд дейност черкуването се превърна в модно изживяване. Всеки искаше навръх Великден да си запали свещта от попа и да се венчае с корона.
Аз също активно участвах във всевъзможните тайнства и обреди на новооткрития, да го наречем, кръжок, но някак всичко ми беше като на театър. Нещо все не ми стигаше, за да бъде истинско. А сигурно не беше истинско, понеже каквото и да правех, колкото и да се молех, постех и да се ръсех със светена вода, Бог все ми бягаше по тъч линията.
Как така, измъчвах се аз, всички други изглежда, че го виждат и усещат, а аз не? И тогава се запитах: Ами ако го търсех не където трябва?
Тора, Коран, Талмуд, Библия, Тао те чинг… Юдаизъм, будизъм, ислям, джайнизъм, християнство… Като човек, възпитан от родителите си, Маркс, Енгелс, Карл Сейгън¹ и “Бар “Наздраве” в критично мислене и рационален подход към света, смятах за редно, че, ако ще търся Бог, ще трябва да го направя както трябва. Тоест да погледна зад всяка врата и всеки ъгъл, между редовете на всеки свещен текст. И го направих.
Оказах се атеист – “диагноза”, която никак не е добра, ако живееш в общество, което много си държи на православната вяра и християнските ценности и даже нерядко си ги татуира под формата на кръстове (със и без Исус на тях), плачещи Богородици и библейски цитати (“Мога да правя всичко чрез Христос, Който ме укрепва”, “Бог ще те носи” и др.).
Та думата ми е за това, че да си атеист сред вярващи е малко като да си месоядец сред вегани и обратното.
Или Елза Парини сред запалянковци на футболен мач. И за да не те набият, метафорично казано, понякога се налага да ги игнорираш, понякога да се извиняваш, понякога да се преструваш, но най-често се налага да обясняваш защо си такъв. Не ми се навлиза в подробности защо атеистът е “такъв”, затова просто ще се опитам да обясня какъв не е и какво не прави (освен, разбира се, че не вечеря с децата си като Кронос).
Мит №1 Атеистът напълно отхвърля Библията
Библията е изключително увлекателно четиво. Най-вече ако си я намериш във вариант с по-едър шрифт.
