В началото на тази история стана въпрос кога за последен път публикувах мой текст.
Няма начин да не знаете, че всеки ден пишех за едни от много популярните интернет сайтове: Webcafe, Mamamia, Chronicle. Обаче бас държа, че никой не е чувал какво друго работех. Пишех блога на популярен американски секси мъжки (по-скоро гейски!) street apparel. Продават бельо, спортни дрехи, бански и разни други. Сериозно. Основателят се казва Андрю… Андрю Едикойси – не е важно. Но уточнявам, че а) той ми беше шеф и б) ме кефеше точно тоя човек, защото е известен хомосексуален пич от Ел Ей, който с ръцете си обича да твори секси, мъжки прашки!
В случай, че сте любопитни кои са и колко възбуждащи са мъжагите с алтернативна сексуалност, които рекламират гащите на гения на цена с 30% OFF, веднага показвам някои от нашите момчета….и Андрю Едикойси, този, облеченият. (Познахте ги по снимката!)
Разликата между the gay guys и мен беше 10 часа между Копенхаген и Калифорния. С един Tони обсъждахме идеите ми, а всяка седмица той качваше статиите ми в блога, който го четат най-вече клиентите ни. “Love it!!! Thanks, Maya!,” задължително ме глезеше той в мейловете с одобрението си за my excellent knowledge, my thinking, and my writing about gay men.
И после всичко се обърка. Животът ми отиде по дяволите.
Докато бях между смъртта и не-смъртта през първите няколко дни, сестра ми влязла в мейла ми и писала на колегите ми. Така де, трябвало да каже и на софиянците, и на калифорнийците защо, аджеба, не съм свършила работата им. And they wrote back.
А Тони се шашнал.
“ Hi B.
Oh my goodness, that’s devastating… I am so sorry to hear it. I will keep Maya and your family in my thoughts during the rehabilitation. Wishing her a speedy recovery!”
Със сигурност човекът със секси плувките с 30-те процента off, епилираните мишници и доброто отношения към мъже/жени/трети пол си е плювнал пазвата, понеже “Пу, пу, на мен такива болести и смърти не ми се случват!”
И все пак нито един от колегите не казал: “Вуковска, моите съболезнования.” Нито пък и приятелите и познатите, които разбрали новината от Б.
Сестра ми остана три месеца в Копенхаген, с мен. Покрай докторите, рехабилитаторите, психиолозите и, разбира се, извънземните.
*************
В последната, шестата част на този разказ ще разберете скоро какво се случва с мен сега. И защо продължавам да не пиша.
