Сигурно си мислите, че вече съм се възстановила след мозъчния инсулт от 20-и октомври миналата година. Викате си: Оправила се е жената от коварната болест. Минало и заминало вече. Късметлийка! Пак си е на линия Вучето – нали сега вече й четем блога, гледаме й снимките…
Стана ми ясно, че за вас има такъв филм. И като става въпрос за филм, нека кажа набързо за този!
В края на септември през 2001 г. ирландско-скандинавската американка Шарън Стоун, тази много известната, великолепна актриса от Холивуд, онази с впечатляващия си коефициент на интелигентност от 164 точки, претърпява интрацеребрален кръвоизлив. Лекарите й дават само един процент да оживее. Шарън е в безсъзнание цели девет дни.
В продължение на няколко години тялото на Шарън е в постоянен ужас от болки, а мозъкът й е като изтрит. Една от артериите, свързващи главата с гръбначния й стълб, е почти напълно разкъсана, а кръвта се стича в лицето, мозъка, главата и гръбнака й.
Обаче тя не умира.
Инсултът се спуска над живота й като завесата в края на великолепен театър.
И все пак… Три години й са нужни , за да стане пълноценна. ТРИ УЖАСЯВАЩИ ГОДИНИ! Да може да реагира, да говори, да разбира, да вижда, да чува, да не умира от болки в тялото…
Когато завесата се вдига отново, на сцената излиза тя.
Днес, 66-годишната Шарън Стоун изглежда фантастично – и тялото й, и дрехите й, и цялата й красота. Блазе й! Обаче най-много й завиждам, че й сече пипето, нейният beautiful mind. През първите един-два месеца умът ми беше тотално изтрит. Нищо не съществуваше – мисленето, говоренето, четенето, писането и разбирането на всичките ми езици. Изчезнаха. Бях като малките деца, които започват живота си пред празната дъска.
От смъртта се родих, обаче бях на нулата. Табула раза.
Шест месеца по-късно.
Продължавам да не виждам нормално с едното око – винаги трябва да се обръщам на дясно, за да не се бутам в хората, колите, улиците, стълбите…
В началото ходех с превръзка на едното око, понеже зрението ми се раздвояваше и не виждах добре и на близко, и на далече. Сега е малко по-добре, а и поне не се налага да изглеждам като Черния пират! Йо-хо-хо.
Вестибуларният ми апарат не винаги е в състояние да осигурява равновесието и координацията ми. Това пречи на двигателната ми активност. Когато се движа, понякога губя равновесие и мога да се спъна, да се пребия. Все едно съм пияндурник, който е постоянно е на кило ракия.
За да не падна, се подпирам на патерица.
Ha чувам с дясното ухо. Глухотата му е на 100 процента!
Въпреки, че вече мога да разбирам написаното на български, чета бавно и със сричане на глас. Другите, неродните ми езици, почват да се връщат в главата ми. Започват с най-ранните, тези, които знаех още като дете – руският (през 80-те не беше по желание в училище!) и английският. Като мечки, които се будят след дълбоката си зимна хибернация, пробиват и езиците от по-късния ми, вече възрастен живот: немски, италиански, френски, и трите скандинавски. Обаче сега ме е страх, не, направо се ужасявам, че последният ми език е на нулата. Най-вероятно защото бях започнала да уча любимия си и страшно сложен финландски преди 2-3 години. Пуфф – няма да го има вече!
Да обобщя, дами и господа. Въпреки че още в началото, скоро след инсулта започнах да пиша думи на български, все още ми отнема часове и даже дни, ако искам да напиша някое “съчинение”. Като това, което четете в момента: минута и половина за вас и общо три дни за мен, през които писах 40-тината изречения в тази част 6!
Затова спирам СЕГА. Изморена съм от писането на огромната ми толстойска “творба”.
Благодаря за вниманието.
THE END (за сега!)
Мая, на първия месец от май, ако не съм първия, който ти казва, че ще се оправиш, че и оттатък, да не ми е името Виктор… Е какво ако не ми е, обърках се. И не съм употребил, така ти се струва, както и друг път, заблуждаваш се, да знаеш. И за Шаран се заблуждаваш. Ти че се опраиш по-бързо, оти си наше момиче, почти мАкедонче, пу да не са ти уроки.
Еее, не на първия месец, на първия ден, тоест нощ, аахахахаха. Разсея ме тука Пърл Андерсон със Сейф ин ъъъ, чакай, сега ще го видя как беше: Pearl Andersson – Safe In Your Arms, много е разсейваща. Честит ти имен ден, нощ, оправяй се. Младите като тебе ще се оправят, така върви светът.