Year: 2024

Ден 4 Знание е, че доматът е плод. Мъдрост е да не го слагаш в плодова салата.Това обаче не важи за нас, четирите приятелки: Знаем, че сме домати и въпреки това се ръгаме в плодовата салата. Това е метафора. И шегичка едновременно. Но и не съвсем, понеже всеки един час, откакто сме в този пусти Париж, е потвърждение на моето изначално убеждение, че мястото ни изобщо не е тук. Както и на планетата Земя по принцип, но това сега няма да го обсъждам. Ден четвърти го потвърждава. Само да припомня,…

Значи седя си аз на пейка в музея на Мадам Кюри и мислено си комуникирам с духа ѝ, както и с духа от бутилката розе, когато джобът на дънките ми започва да вибрира. Понеже не е цивилизовано да се говори по телефона на места, където забраната е визуализирана с лепенка на стената, излизам отвън.– Да?– Бързо тръгвай към нас, – чувам запъхтения, тревожно-истеричен глас на Марето.– Къде е това „към нас“?– В един музей.– Ха, и аз съм в музей ! Само че моят не е особено интересен. Дано вашият…

И прости ей така – 1 част През следващите две седмици Париж ще бъде най-популярната и спираща дъха световна столица. Най-вече защото церемонията на Олимпиада номер 33 успя да скрие шапката на милиони хора в рамките на четирите часа на това креативно и нестандартно, да го наречем, шоу. И на мен веднага ми се разтупка сърцето, но не защото ми дреме да се снимам сред блъскащите се тълпи пред копието на кривогледата Мона Лиза в Лувъра и да се изкачвам по омразните Х на брой стълби на Айфеловата кула като…

Това е третата книга на Мая Вуковска – Вуче, тоест на мен, която излиза в книжен вариант. “Животът на Вучето от понеделник до неделя” е изцяло базирана на авторския ми блог. Идеята да я публикувам тук се дължи на намерението ми да се върна към дневниците ми , където описвам моя странен и комплициран живот във времето СЛЕД края на последната страница в тази книга , т.е. след септември 2015. Надявам се, не!, направо се заклевам, че по-нататък ще ви бъде много по-вълнуващо и интересно. Приятно четене (и препоръчвам да…

В началото на май 2014-а година тогавашното ми приятелче Денис, ме помоли да ме снима в проекта си, с който щеше да кандидатства в едно парижко висше училище за фотографско изкуство и аз се съгласих, макар и неохотно. Фото-сесията беше в една запустяла къща в края на града. Още в самото начало на работата на Денис ми стана ясно, че ще се опитва да балансира между модерното изкуството и порното. Около няколко часа ми отне да се обличам и събличам, да лежа и да стоя, а също през цялото време…

Връщам се отново назад във времето, в средата на 80-те години. Понеже на по-младите ни читатели, свикнали да слушат прибоя на вълните в гръцко и на Слънчака, докато смучат фрапета и наргилета, вероятно това им звучи странно и неразбираемо като съчинение на възрожденски писател, им разказвам как протичаше една смяна на пионерския лагера в Созопол. Бяхме стигнали до ден седми, когато аз почвам да рисувам русалката и една от отрядните другарки ме пита дали ще нарисувам нимфа за нейния отряд. Нимфата е същото като русалка, разсъждавам аз, обаче се съгласявам.…

Лятото вече е официално тук. И жегата, ох! Значи си трябва топване в морето (и цаца и студена мастика, много ясно!) Припомних си какво написах през юни 2021 с голям кеф за сайта, за който работех тогава. Беше в две части и заглавието е “На пионерски лагер през 80-те с машината на времето”. Почва така… “Къде ми са детските книжкикажи ми, мой прашен сандък.Закусиха сивите мишкис вълшебните букви – язък.“ Така започваше песента към популярния детски сериал от 1979 г. “Войната на таралежите”. Наскоро пак го гледах по телевизията-майка и…

Сигурно си мислите, че вече съм се възстановила след мозъчния инсулт от 20-и октомври миналата година. Викате си: Оправила се е жената от коварната болест. Минало и заминало вече. Късметлийка! Пак си е на линия Вучето – нали сега вече й четем блога, гледаме й снимките…  Стана ми ясно, че за вас има такъв филм.  И като става въпрос за филм, нека кажа набързо за този! В края на септември през 2001 г. ирландско-скандинавската американка Шарън Стоун, тази много известната, великолепна актриса от Холивуд, онази с впечатляващия си коефициент на…

В началото на тази история стана въпрос кога за последен път публикувах мой текст.   Няма начин да не знаете, че всеки ден пишех за едни от много популярните интернет сайтове: Webcafe, Mamamia, Chronicle.   Обаче бас държа, че никой не е чувал  какво друго работех. Пишех блога на популярен американски секси мъжки (по-скоро  гейски!) street apparel. Продават бельо, спортни дрехи, бански и разни други. Сериозно. Основателят се казва Андрю… Андрю Едикойси – не е важно. Но уточнявам, че а) той ми беше шеф и б) ме кефеше точно тоя…