Имам такива периоди напоследък, че едва ли не на всеки два часа ми се случва нещо или болезнено, или дразнещо, или опасно, или и трите неща едновременно. Искам да изляза най-после от тоя кръговрат, ама не става. Продължавам да си седя в чистилището, чистя си греховете, но не с молитви, а с веро и шкурка, и вместо да заминавам най-после за рая, не мърдам оттам. Давам ви пример. Вчера, след събуждането от сън и миенето на зъби, тръгвам да пия кафе и – прас! – удрям си босия ляв крак…
Вучето влиза в лимбо
