Викайте ми Печалното Вуче. Викайте ми Гневното Вуче. Но може и Вуче Късото Чорапче. След като споменах в миналия пост, че имам усещането за тотално зацикляне в болки-плюс-проблеми-плюс-нищо свястно, днес има с какво да потвърдя, че наистина няма излизане от тоя кръговрат. Няма какво да се заблуждавам през последните две години: аз съм в оптимизирано житейско разрушаване. И даже бих казала: уви, не е заради наркотици, безразборен секс с много на брой хора и добермани или булимично повръщане в кенефа след всяко тъпчене със свински чревца, а защото “Бог” реже…
Вучето си чупи хумеруса и вече не може да си скубе веждите, нито дори да пише в блога с две ръце. Всъщност вече не може горе-долу нищо.
