Неделното соаре започна… хм… хем стряскащо, хем гъделичкащо стомаха. И само да поясня предварително, че случките нямаха нищо общо с вървящите в момента парламентарните избори в тая бедна, бедна българска страна с калпави хора, шкембе-чорба и таратор. Ето един кратък фото-репортаж от този ден. От къщи на улица “Родмансгаде” излязох в 10 и половина. Първо имаше зверско убийство точно пред входа на блока. А после, три метра по̀ нататък по алеята до строежа друго нещо ми привлече окото: Така и така ми тръгна на удоволствие от мъжката анатомия, та когато…
Year: 2026
След епичния парламентарен избор на датчаните и домашното самоподстригване, Вучето отива да си потренира във физиотерапевтичния център и дъра-бъра, два чадъра – 2 част
След като през октомври миналата година си счупих дясната ръка – два пъти!, а после и костица в пелвиса, си замразих абонамента в близкия ми фитнес и зачаках да се излекувам. И чаках, чаках, чаках… месеци наред. Когато една сутрин установих, че вече мога да си държа чашата кафе с дясната ръка и да ритам в ташаците радикални ислямисти с левия крак, вече бях готова за тренировки. Така де, задължително трябваше да почна да спортувам – не само защото се чувствах скована и подгърбена като една Баба Яга, а понеже…
След епичния парламентарен избор на датчаните и домашното самоподстригване, Вучето отива да си потренира във физиотерапевтичния център и дъра-бъра, два чадъра – 1 част
През изминалата седмица се случиха две-три фундаментални (за мен, a не за Папата и Азис) неща. След като успя да мобилизира обществото в полза на Гренландия срещу американския психопатски грандоман, управляващата от 6 години партия на премиера Мете Фредериксен спечели изборите в моята Дания, но остана без мнозинство. На следващия ден след тези, определено считани за епични избори, се понапих вкъщи от щастие – но не заради мъничката, но недостатъчна победа на социалдемократите, а по-скоро задето не ме болеше нищо по това мое страдающо телце. Не знам какво дяволче ми…
Вучето е между смъртта в съня и смъртта …в едно прощално писмо, залепено на стената
Вчера сънувах, че аз и СС (последното ми гадже, с което се разделихме в средата на 2018-а) сме в голям и много нестандартен модерен кампус на някакъв северно-норвежки университет, в който се е преместила да работи сестра ми. Денят е един от малкото топли през лятото и отвсякъде мирише упойващо на борови дървета. Между пръснатите из гората институти се минава през широки канали. Със СС не знаем как се качва човек на странните салове в каналите и дали всеки път се изисква такса за такова преместване от точка А до…
Вучето алармира: OMGG. Или иначе казано: Оh My Gay God!
Оня ден сънувам, че с Б. сме на море някъде – забележете! – в балканска страна и много се ядосахме, че нямаше свободни бунгала близо до плажа. 1 минута след като се събуждам, си поглеждам току що получения мейл от Movinn Co-Living (фирмата наемодател) и …се смразявам от яд и желание за убийство “I am very pleased to announce that Stergos and Konstantinos will be the new Coliving members and will be moving in on January 21st.” След два дена, в сряда, две гръцки гълъбчета ще се местят в стаята…