Стигнахме дотам, че в моя, напоследък хаотичен и с краката нагоре живот се случи така, че ден преди заминаването ни до другата част на Европа внимателно и отдавна направеният от мен план стана на пух и прах. Планът предвиждаше добрият ми приятел от студентските години, пловдивчанинът Жоре да се разположи в големия и отчасти луксозен апартамент на улица Rådmandgade 53 в един от централните копенхагенски квартали. Преди повече от месец ми дойде в цоцолестата глава идеята да го поканя на гости по две причини: хем той да се отърве за известно време от горещото, лепкаво лято, дишането на смог и безобразното, разочароващо отношение от поредната му интимна приятелка, хем аз да си го използвам да полива моите градински цветя на терасата и многото китки и кактуси, превърнали хола в малка джунгла.
“И, Жорка, познай какво! Ще ти струва нула датски крони да живееш в тоя скъп “хотел” … Но има само едно условие: да се грижиш всеки ден за растенията вкъщи.
Е, и да се държиш любезно със съквартирантите в съседните две стаи: очевидно озверялото от липса на месо и ежедневен душ през детството си аржентинско селяндурче с придобито през последните 10 месеца в Скандинавия ново самочувствие и женената гей двойка от остров Крит, които си падат по Микис Теодоракис, професионалното приготвяне на кафе и рециклирането на боклука. Заради правилата ще им пиша мейл предварително и на тях, и на Movinn (фирмата-наемодател) относно причината за пребиваването ти в апартамента… а да, ще те представя като мой братовчед, който временно живее в Стокхолм. Нямаше и два часа след като му предложих да литне към Скандинавия и хладното и приятно лято, красивите синеоки жени и белите нощи, и той ми съобщи: “Готово, купих си билет за 16-ти.” Демек, в същия ден, в който с Б. заминавахме за Благоевград и нямаше да се засечем един друг и за пет минути.
На 15-ти рано сутринта видях, че в Yahoo току що е пристигнал мейл от Movinn и веднага ми стана ясно, че са ме попарили по отношение на плана с Жоре. Строгите и безмилостни пастроци в тоя Хогуортс за миндили ми забраняват да пусна вкъщи “братовчед” ми, за да ми полива растенията. Гости може по всяко време, но само ако наемателят не ги оставя сами в апартамента. Ако искаш, викат, помоли на колене съквартирантите ти да пълнят с вода една туба всеки ден, за да спасяват мушкатата, рододендроните, босилека и какво ли не още от мриене.
Така и стана – примолих се на Госпожата (както казваме на Стергос от гей двойката), която току що беше станала и с гурли на очите си пържеше омлет от едно кокоше яйце (въпреки че изобщо, ама ИЗОБЩО не обичам да се моля и/или подмазвам на когото и да е и за каквото и да е. Освен на професионалист за евентуалната ми евтаназия!). Госпожата веднага отвори муцка и зачурулика: “Нямаш никакъв проблем, Мая, аз ще се грижа за цветята ти, дори ако нямаше лейка, щях да ти донеса от втората ми работа.” Еми добре, става, мерси много. И даже пуснах една лицемерна сълза от благодарност към тая мека душа от Елада.
Така цветята са подсигурени до края на юли, когато Госпожата и мъжът й заминават на почивка, а после ще ги поеме Мира, единствената ми приятелка в Копето (за която задължително ще ви разкажа, ама друг път). Оставаше обаче другият проблем – пътуването на Жоре. От месец се беше настроил да си търчи за здраве на перфектна 16 градусова температура и да се вози в корабчета в море без мазут и изхвърлени пластмасови боклуци, а сега перфектната лятна ваканция отиде по дяволите и огънят на Прометей изгасна. Откровено ми стана гадно и неудобно задето провалих плановете на стария ми приятел и му казах с несчупената ръка на сърцето, че му се извинявам и веднага му връщам парите за купения самолетен билет. Естествено че, както винаги, той прие ситуацията спокойно и без да драматизира обстоятелствата и да псува хамалски. “Няма какво да мисля – качвам се на самолета, а от Копето веднага заминавам за Стокхолм, но тоя път с влак до там.”
На другия ден Жорето си качи следния завоалиран пост във Фейсбук:
“just to assure people I’m still moving, not dead yet haha”
Мдаааа, Прометей е жив и в добро настроение!
А аз, градинарката, и Б., сестра ми, отиваме да поливаме мушкатата в Благоевград.
Не знам защо продължавам да чета този блог в който абсолютно нищо не се случва.
Днес съм е Благоевград. Жега и алкохол.