Оня ден сънувам, че с Б. сме на море някъде – забележете! – в балканска страна и много се ядосахме, че нямаше свободни бунгала близо до плажа. 1 минута след като се събуждам, си поглеждам току що получения мейл от Movinn Co-Living (фирмата наемодател) и
…се смразявам от яд и желание за убийство
“I am very pleased to announce that Stergos and Konstantinos will be the new Coliving members and will be moving in on January 21st.”
След два дена, в сряда, две гръцки гълъбчета ще се местят в стаята до моята. Естествено че не ми дреме, че са гей двойка, даже напротив – аплодирам ги (и без това такава ми беше работата – бях blog contributor на популярна американска компания производител на бельо за гей мъже със седалище в Лос Анджелис и постоянно щраках на компютъра статии за секс, фетишни кожи, гуми, шипове, щипки за зърна и какви ли не други теми за хомосексуалисти, God bless them), ама отсега ми се реве, задето за пореден път нови двама съквартиранти ще ме дразнят във всяко едно отношение и ще са причина за ред неудобства: от висене цял час пред заключената баня, защото един от двамата или и двамата заедно си бръснат топките под душа, през готвене на невинни малки прасенца или опулени мъртви агнета във фурната до какво ли още не.
Уффффф.
Поразрових се и за двамата във ФБ и Инстаграм, но намерих само този “олимпийски бог” с името Стергос.
Няма смисъл да ги питам защо търсят майка си в Копето – гейовски двойки от балканските страни определено предпочитат да живеят в Дания заради тукашната голяма либералност по отношение на хомосексуализма във всяко едно отношение. И дошли тука, веднага се разпищолват.
Ах, ах, какви интензивни дни един след друг: заради българската мракобесна политика (Радев си реже плешивата глава от президентския пост – уж за да почне да трепе “корупционерите и ортаците им”), висшата мода и известните дизайнери (Валентино умря на 93 години), хаоса между САЩ, Дания и десетината (в кавички) души население на Гренландия и накрая заради бъдещата нова съквартирантска двойка на Вучето – номер 3 в рамките на една година.
Пиша стандартен мейл до бъдещите “roomates” и другия ден единият от тях, Коста, ми отговаря, а едно от изреченията направо ме озадачи. Пише: “Живеем в този блок вече от една година (КАКВО-О-О?!), така че сме запознати с … бла/бла/бла.” Б., сестра ми, проявява хитрост, предлагайки ми да проверя дали ги има имената на гърците на някоя от пощенските кутии във входа. Това и направих. Три кутии вдясно от нашата с Томас-Шляпката е тази на Конор Мориарти и Ромел Долор, а между тях са гълъбчетата Коста+Стерго.
Хм, какво ли е станало, че тези двамцата са искали да се изнесат, и то не в друг район, а само на метри от техния предишен апартамент в същия такъв, само че с различни наематели? Дали защото са се изпокарали за нещо с вече бившите им съквартиранти, от чиито имената ми настръхва косата: Мориарти – докторът, който е заклет враг не на кой и да е, а на Шерлок Холмс, и Долор(ес) – световно известната ирландска певица О’Риърдън, която внезапно умря на 46 годишна възраст? Или просто са им миришели отвратително чуждите чорапи, наблъскани в маратонките, които събуват в коридора до вратата?
Ще разследвам тоя случай през следващите няколко дни. Понеже, както писах изрично в моя мейл до тях, не обичам, нито пък искам да си бъбря с “roomies”, не върви да ги питам ‘право, куме, в о̀чи’ какво се е случило между тези четиримата в другия апартмент.
На следващия ден.
Ах, с каква гей-двойка ми се падна да живея в живота! През следващите месеци ще ги слушам как си говорят на висок глас с приятелчета и роднини по видио-чaт, ще ги гледам как си готвят ригатони с кайма, евентуално как се гушкат интимно, макар и напълно невинно – Ο Θεός να τους ευλογεί1! – и какви са си лика-прилика и на външен вид, и на лайфстайл, и на консумация на префърцунени екологични продукти.
Ще им викам “Плешивеца” и “Косматия”.
________________________________________________
- От гръцки: Бог да ги благослови. ↩︎
