Month: April 2026

Неделното соаре започна… хм… хем стряскащо, хем гъделичкащо стомаха. И само да поясня предварително, че случките нямаха нищо общо с вървящите в момента парламентарните избори в тая бедна, бедна българска страна с калпави хора, шкембе-чорба и таратор.  Ето един кратък фото-репортаж от този ден.  От къщи на улица “Родмансгаде” излязох в 10 и половина. Първо имаше зверско убийство точно пред входа на блока. А после, три метра по̀ нататък по алеята до строежа друго нещо ми привлече окото: Така и така ми тръгна на удоволствие от мъжката анатомия, та когато…

След като през октомври миналата година си счупих дясната ръка – два пъти!, а после и костица в пелвиса, си замразих абонамента в близкия ми фитнес и зачаках да се излекувам. И чаках,  чаках, чаках… месеци наред. Когато една сутрин установих, че вече мога да си държа чашата кафе с дясната ръка и да ритам в ташаците радикални ислямисти с левия крак, вече бях готова за тренировки. Така де, задължително трябваше да почна да спортувам – не само защото се чувствах  скована и подгърбена като една Баба Яга, а понеже…

През изминалата седмица  се случиха две-три фундаментални (за мен, a не за Папата и Азис) неща. След като успя да мобилизира обществото  в полза на Гренландия срещу американския психопатски грандоман, управляващата от 6 години партия на премиера Мете Фредериксен спечели изборите в моята Дания, но остана без мнозинство. На следващия ден след тези, определено считани за епични избори, се понапих вкъщи от щастие – но не заради мъничката, но недостатъчна победа на социалдемократите, а по-скоро задето не ме болеше нищо по това мое страдающо телце. Не знам какво дяволче ми…