Това, от което ме побиват тръпки всеки път, когато някой познат или приятел дойде в Копенхаген, е да го чуя да казва: “А кога ще ме водиш да видя Малката русaлка?” Тopless хубавицата от бронз не е мръднала от големия си объл камък в залива на старото пристанище, още откакто е седнала там през 1913 г. да чака неверния си любим да се върне за нея.
Само че той така и не се връща, тя се удавя (защото нали, заради глуповатото си тийнейджърско влюбване, е жертвала хрилете си за чифт бели дробове) и край на приказката. Без хепи енд. Ходила съм и сама, водила съм и двама-трима човека до лобното място на тази световно известна, трагична героиня на Ханс-Кристиян Андересен и всеки път, независимо от метеорологичните условия, около камъка й е гъмжало от туристи.
Когато обаче на третия път станах свидетел как една уж крехка на външен вид японска бабка с бели ръкавички и кокетна шапка се засили и с един скок прескочи водното пространство, разделящо статуята от брега, и сграбчи бедрата на Русалката, за да се задържи на камъка, си обещах повече никога, ама никога да не стъпя на това място.
Абсурд е, че като малка исках да ме кремират и да разпръснат праха ми във водата около статуята, понеже, след като я опознах отблизо, вече ми се струваше безлична и направо досадна. Може би единственият път, когато глупавата девойка блесна с нещо е, когато миналата година природозащитници я боядисаха в червено в знак на протест срещу лова на китове на Фарьорските острови. А, и да не забравяме онзи други два пъти, когато е била обезглавявана от вандали. Но иначе Русалката е ску-у-у-ка-а-а!
Статуята на Малката русaлка в Копенхаген обаче е само един пример за европейска туристическа забележителност, която може да се категоризира като “много шум за нищо”. Защото не само нейният камък, а ВСЕКИ камък може да се превърне в туристическа атракция. С добър маркетинг, разбира се.
Ето кои други обекти влизат в личния ми списък на най-надценяваните забележителности в Европа.
Лондонското Око
Най-високото виенско колело в Европа се намира на самия бряг на Темза, между мостовете Уестминстър и Хънгърфорд. Вярно, Окото хваща око, особено погледнато отдалече, обаче да дадеш 30-тина паунда, само за да направиш няколко кръгчета с него, направо не си заслужава. Човек може да получи подобно усещане за световъртеж, ако изхарчи същите пари за бири и шотове в някой от приятните лондонски пъбове.
Наклонената кула в Пиза
Освен ако не си запален по физиката или архитектурата турист, който се интересува защо наклонената вече от около 800 години кула не пада, няма нищо друго кой знае колко интересно в тази постройка. Веднъж като се озовеш на Площада на чудесата в Пиза и се снимаш няколко пъти в позата “бутам Кулата с крак, за да падне” или “поддържам Кулата с ръка, за да не падне”, се оказва, че няма какво друго да правиш на това място. Впрочем, Кулата не пада заради динамичното взаимодействие между почвата и нейната конструкция. Ето, спестих ви едно ходене до Пиза. А снимките си с Кулата може да ги фейкнете с Фотошоп.
Венеция
Целият град! Защото, да си го кажа направо, смърди. Навсякъде се носи ужасна, всепоглъщаща воня, която представлява интензивна смес от потта на хилядите туристи и застоялата вода в каналите. Второ, ако си по-дребен на ръст или баща ти не те носи на раменете си, едва ли изобщо ще можеш да видиш нещо освен гърбове, гърбове, и още гърбове, разтворени парасоли, грамадни американски задни части и кофи за боклук (които, странно защо, никой не успява да уцели!). Освен че е пренаселена с туристи по всяко време на годината, комерсиализирана (каква ти италианска атмосфера – навсякъде само западни вериги ресторанти за бързо хранене!) и ужасно мръсна, Венеция е и ненормално скъпа. За да възпроизведете усещането, че сте били там, можете просто да се потопите в някой гьол с чаша розе за 12 евро в едната ръка и смачкан бургер от МакДоналдс в другата.
И ето кои са и останалите четири: https://www.chr.bg/komentar/naj-nadtsenyavanite-turisticheski-zabelezhitelnosti-v-evropa/
