Сигурно е заради проклетия Меркурий, който през тази година постоянно бил ретрограден, но в края на годината стана така, че много хора около мен се оказаха без работа. И понеже повечето са представители на Поколението Y, ми стана интересно по какво техните идеи за реализация в живота се различават от моите и тези на другите братя и сестри от предходното поколение Х.
Седнахме (всеки пред своя лаптоп), поговорихме, разменихме мисли и афоризми и накрая стигнах до извода, че всичко, което тези млади хора искат в професионално отношение е… нищо. Обаче да им плащат достатъчно добре за нищото, за да могат да си ходят на концерти на U2 в Прага и Лисабон и да се хранят в хипстърски ресторанти (“био продукти, миди, WiFi, климатик, закачалки, свещи, интимност, обедно меню”). А хората да им разглеждат снимките в Instagram, да цъкат завистливо с език и да казват: “Блазе ти, работиш това, което обичаш. Ми то все едно че не работиш!” Ама те не “все едно”, а наистина не работят. В смисъл, че не копаят лозе, не мелят кафе, не лакират ламинат, не помпат гуми, не разтоварват палета с минерална вода.
https://mamamia.bg/izvan-gnezdoto/koj-kakvo-iska-da-stane-kato-porasne/
