Когато в утрото на 24 май 73-та година майка ми започнала да ражда, баща ми, учителят по физкултура, минавал на задължителна манифестация по централните улици на града. Така че нямало как да виси с кутия размекнати бонбони “Амфора” пред вратата на родилното, пристъпвайки нервно от крак на крак, в очакване да се роди второто му дете. Аз.
Животът и делата ми до този момент не са нито толкова забележителни, нито пък толкова вдъхновяващи, че да накрат хиляди хора да започнат да рисуват икони и да осиновяват сираци. Не очаквам Оливър Стоун да направи филм за мен като този за ветерана от войната Рон Ковик, изигран от Том Круз (“Роден на четвърти юли”, 1989).
Дори и Люси Иларионов едва ли ще се навие да режисира клип към кавър на “Върви, народе възродени”, в който на заден фон зад Софи Маринова вървят кадри от живота ми в хронологична прогресия – от черно-бели фотоси на осемгодишно момиченце с миши опашки, заснети с праисторически апарат “Смена”, до селфита в скута на восъчната фигура на Робърт Патисън, направени с новичък айфон.
Така че ако изобщо някой някога реши да овековечи факта, че животът ми е започнал в деня на национален празник, това ще съм самата аз. Защото само аз знам, че има някаква кармична, сюрреална, извънсетивна и дълбоко емоционална взаимосвързаност между мен и Братята. (И това, разбира се, не са братя Kарамазови, братята Болдуин или братята Уашовски.)
Прочетете целия текст и разберете защо Вучето вече не обича рождените си дни на: https://www.webcafe.bg/lifecafe/zhivotat/id_1907769221_Rodena_na_24_may
