Тя е буквално най-старата “стара мома” в света, както и може би най-вандализираното произведение на изкуството. Пак в света.
Била е цензурирана, обезглавявана, заливана с боя, взривявана, осакатявана. Но изглежда, че никакви зверства не са в състояние да я откажат от нейния отдавна изгубен принц, когото с нестихваща надежда и копнеж чака вече 109 години, седнала с подвита опашка върху студения си камък…
Може би защото е толкова достъпна за всеки, който иска да я пипне и да си направи селфи с нея, тази скромна, даже невзрачна скулптура притежава такава притегателна мощ за човешкото безумие и арогантност.
Бронзовата русалка на скулптура Едвард Ериксен, която със своите 125 см височина е най-малката градска емблема в света (както и една от най-иконичните), не се съхранява зад бронирано стъкло в музея, нито пък в строго охранявания дом на някой милионер.
Камъкът, върху който е монтирана, се намира на крайбрежния копенхагенски булевард “Лангелиние” и въпреки, че е на няколко метра навътре в морето, няма такова метеорологично или астрономично време през годината, което да спре по-амбициозните туристи да нагазят във водата, за да се снимат с нея, и, в зависимост от степента на алкохолното си опиянение, да не пробват да опипат голите ѝ гърди.
Но това би било възможно най-безобидният от всички осквернителни актове, които Русалката е трябвало да понесе през стоте години, прекарани насред протока Йоресун, разделящ Дания и Швеция.
Ако детето ви си мисли, че е много яко да си Ариел и да пориш безметежно с рибешката си опашка морските вълни, можете да му разкажете за проблемите на датската Ариел и така да го научите на един от най-важните житейски уроци, а именно, че дори красивите и известните също страдат.
След като е побита на камъка си на 23 август 1913 г., ще минат 48 безметежни години, преди да започнат бедите за Русалката – статуя, поръчана от сина на основателя на Carlsberg, за изработката на която са позирали балерината от Датския кралски балет Елън Прайс (само главата!) и съпругата на скулптура Ериксен, Елине (голото тяло).
бедите започват през 1961-а, когато Русалката осъмва, “облечена” със сутиен от бяла боя. Очевидно възмутени моралисти са счели, че е скандално националната гордост да демонстрира пред целия свят женските си атрибути. На двама работници от чистотата е възожена задачата с парцали в ръка да изтъркат “бельото” и да преведат скулптурата в оригиналния й вид.
60-те се оказват особено зловещ период за Русалката. Две години след “Сутиенгейт” неидентифицирани представители на ляво ориентирани групировки в страната я заливат с червена боя.
По онова време не едно и две събития в световен мащаб биха предизвикали подобен израз на разгорещени политически настроения, но едва ли е съвпадение, че на другия ден след вандалския акт на страниците на най-големия датски ежедневник Politiken почервенялата русалка се появява заедно с друга “червена” фигура, а именно кубинския президент Фидел Кастро?
На 24 април 1964 г. срещу Русалката за първи път е извършен опит за убийство.
Успешен ли е той разберете на: https://webcafe.bg/gradat/istoriyata-na-nay-vandaliziranata-stara-moma-v-sveta.html
