Прякорът й е Дейзи. Висока е 1,82 и е на 82 години. Смее се гръмогласно. Страстна пушачка е и няма намерение да спира. Обича силния тютюн, а любими са й гръцките цигари “Карелия”, без филтър. Талантлива художничка е и освен декори за Кралския балет е правила илюстрациите за “Властелинът на пръстените” – любимата й книга.
Сама си измисля кройките на тоалетите и често за публичните си изяви избира дрехи в ярки цветни комбинации. Страх я е от коне, но е яздила магаре в Египет. Обича птиците, най-вече гарваните, и е член на датското орнитоложко дружество. Играла е в приключенски филм, давала е автограф върху парче шунка и често задрямва, докато премиерът държи реч в нейно присъствие. Тя е забавна, склонна към самоирония и много влюбена в живота.
А да, и също е кралица.
В момента, в който ще четете тези редове, Нейно величество кралица Маргрете II ще е била на датския трон 50 години и 244 дни. Въпреки че е вдовица от няколко години, тя не се отказва от приятната мъжката компания – често на изложби и други културни прояви я придружава шведският граф Густаф Троле-Бунде . Това, разбира се, не значи, че е заровила дълбоко в спомените си съпруга си, Хенрик, и тяхната голяма, половинвековна любов, началото на която е запечатена на страниците на десетки писма, които кралицата ревниво пази и до ден днешен. А тя, любовта им, определено заслужава да бъде разказана…
Parlez-vous français?
През 1965 г. 25-годишната наследница на датския трон учи в Лондонското училище по икономика и политически науки. По време на една официална вечеря мястото на Маргрете се оказва до това на млад французин, който пръска неустоим, Ален-Делоновски чар. Мъжът се представя като Анри де Лаборд де Монпезат. На 31 е и въпреки младата си възраст вече е имал вълнуващ и интересен живот. Прекарва детството и юношеството си главно в Ханой, който тогава е част от френски Индокитай.
През 1950 г. дори е принуден да се сражава срещу войската на Виет Мин[1], за да защити бащините си бизнес интереси, както и земите, които семейството притежава в страната. След като завършва гимназия в Ханой, се връща във Франция и отначало много иска да учи пиано в Парижката консерватория, но после взима по-рационално решение да запише политически науки в Сорбоната. В последвалите години учи също в Хонг Конг и Сайгон. По времето, когато се запознава с Маргрете, е служител във френското посолство в Лондон.
В онази, оказала се съдбовна вечеря, Анри остава много впечатлен от съседката си по маса, въпреки че тя се държи скромно и крайно резервирано. Анри има славата на сваляч и използва всеки сгоден случай, за да печели симпатии от страна на противоположния пол, използвайки прословутата френска шармантност и остроумие.
Пробва чара си и върху Маргрете, но много скоро се убеждава, че седи не до някаква плиткоумна девойка от добро потекло, която ще се разтопи, само като й се усмихне, а до интелигентна млада жена със забележително дар слово. Анри е моментално привлечен към събеседничката си. В спомените на Маргрете обаче привличането не е взаимно. Поне не още. Искрата на любовта ще пламне година по-късно, когато съдбата ще ги срещне отново. Този път на сватбата на техен общ познат в Шотландия.
Какво се случва на тази сватба… и през следващите 50 години за тези много влюбени хора прочетете на: https://chr.bg/istorii/lichnosti/velikite-lyubovni-istorii-margrete-i-henrik-mladata-lyubov-na-edna-kralska-dvojka-kato-nikoya-druga/
