Вучето предупреждава, че този пост не е препоръчителен за гнусливи хора с със слаби нерви – 2 част

Вече съм споменавала в блога за една от крайно неприятните ми класически кръчми, т.н. бодеги в Копенхаген, а именно тази, която се намира буквално на един хуй разстояние от сегашния ми адрес.

Лошо местоположение, тясна, мърлява, потискаща атмосфера плюс жалки изкуствени цветя в саксии, в които, ако клиентите са се отрязали като кирки, си тръскат цигарите.  Кръчмата, която посещавам от година и 7 месеца от време на време и от немай къде (най-вече когато времето е  лошо, а на мен не ми иде да се разкрасявам  за разходка извън квартала), се казва “Klør Damе” – “Дама Спатия”. С един от барманите – алкохолизиран 62-годишен слаботелесен мъж, когото наричам Ирландеца и сме нещо като взаимно понасящи се  приятелчета – се заговорихме на  маса в един ранен следобед. По едно време така се оплетоха нашите съдби, че в един момент направо се опулихме от факта, че отскоро имаме обща, за мен лично крайно дразнеща, позната. 

Казала на Ирландеца, че името й е Беатрис – носещата щастие пътешественичка (макар това да е значението само на латинската дума, а не на нейната лична славна съдба) и е от Милано (което не е верно, обаче тя и без това не му е показвала какво пише в паспорта й). Почти всяка вечер влизала в “Дамата”, за да флиртува и да пие евтина бира и сладникави шотове-камикадзета.   Е, не че е голяма работа да поизлъже и за името си, и за родното си  място – в крайна сметка каква е вероятността датските прости пияндурици да са чували за родния й италиански град  Виченца  – обаче на мен ми правят негативно впечатление подобни фалшиви изпълнения. 

Тази информация – че Мърлата ходи в местната кръчма –  щеше да ми мине през оная работа, ако не беше фактът, че се прибира вкъщи кьор-кютук пияна в малките часове на нощта заради висенето в “Дамата”, а не защото, ах милата!, работи всеки ден по 14 часа, за да изкарва парички в тази жестока северна столица. Ако от вратата направо се трупясва на леглото си и моментално захърква – няма проблем. Обаче се оказва, че хормоните й почват да бушуват в резултат на почерпката с шотове по такъв изнервящ начин, че или я карат да си дърдори на висок глас с мъже по телефона в 5 сутринта на отворена врата или стене и вие като оперна певица в почти едночасова мастурбация.

Скъпи лицемерни и анти-приятели, добре е да уточня, че аз не съм една невинна девственица, която никога не е посмяла през целия си живот да си види с огледалце или през камерата на iPhone-а половия си орган, или с други (вулгарни) думи – шундата. Затова по принцип не се възмущавам от лъскането на перлата, жуленето на пържолата, клатенето на сливата и прочее при жените, без значение на възраст, раса, народност и  сексуално настроение – о, не! Просто не харесвам новата съквартирантка. 

Два дни по-късно най-после се скарахме вербално и внушително. Всичко започна от Мърлата – многото й нападателни въпроси  относно ползването на банята изведнъж ме накараха да си отворя устата и да й кажа следното: 

– Te l’ho già detto che non voglio parlare con te. (Вече ти казах, че искам да говоря с теб.)

И в този момент  Беатриче  от Виченца замръзна за около 4 секунди, заради нахалството ми да не я осведомя, че знам нейния език, а после превключи на каруцарски италиански жаргон и… 

…И аз, за да не получа за пореден път паник-атака в скандал с някой от многото съквартиранти, с които сме се дърляли през последните няколко години, си измих зъбите, облякох се набързо и се махнах от вкъщи: без кафе, без кроасан, без гледане на началото на епизод 1198 на “Съдебен спор”.