Блогът на Вучето

В следвоенна Америка правителството започва усилена пропаганда с цел да наложи вярването, че съществува пряка връзка между комунизма и покварата и че сексуалните перверзници са по-опасни дори от комунистите, като под “сексуални перверзници” се има предвид леките жени и хомосексуалистите. Хомофобията се превръща в официална държавна политика, а ловът на гейове, провеждан често и от служители на ФБР – в любим национален спорт. Страхът от преследване кара много хомосексуални мъже да сключват фиктивни бракове с жени, а други са принудени да се крият в сенките на нощта. Такъв е животът…

Когато чуя името на Хоакин Феникс, първият образ, който изниква в съзнанието ми, е този на героя му Мерил Хес от филма “Следите” (2002) – както седи на дивана до племенницата си с импровизиран шлем от алуминиево фолио на главата против четене на мисли от извънземните. Нестандартен, некрасив, ексцентричен до мозъка на костите си, 48-годишният Хоакин Феникс е човек и актьор, от когото едновременно ви побиват тръпки на ужас, но и когото бихте искали да имате за верен приятел. Всички бяхме разтърсени от изпълнението му като за “Оскар” в “Жокера”…

На вас кои хорър филми са ви най-страшни? Тези, в които мъж с маска (не хирургическа, друга) гони младежи с електрически трион? Или тези, в които зомбита разкъсват градския шериф? Не, нека позная. Любими са ви филмите, в които новодомци обикалят от стая в стая (без да се сетят да запалят лампите!), съсипани от разочарование и ужас, че са си купили къща, обитавана от духовете на предходните собственици?https://d07fa3039be12ff1d28f42b99ff84de7.safeframe.googlesyndication.com/safeframe/1-0-38/html/container.html Ако съм познала, имам добра новина за вас. Можете да изживеете всичко това и да се пострахувате на живо – без режисирани сценарии, без втори,…

Въпреки че в модерното ни общество етикирането на хора и нации по какъвто и да е признак се счита за осъдителен анахронизъм, все още съществуват негативни стереотипи, които са пуснали толкова дълбоки корени в мисленето ни, че би било чудо, ако скоро успеем да се отървем от тях. Момиченцата трябва да си играят с кукли…Момченцата не бива да носят рокли…Блондинките са повърхностни…Слабите са красиви…Французите са арогантни…Гърците са мързеливи… О да, и да не забравяме, че мъжът трябва да е по-висок от жената! Понеже някак не стои добре в очите на…

Той е бил педофил. Чилийски диктатор. Мускетар. Кафка. Политик – сексуален маниак. Венециански търговец. Френски дипломат в Китай. Бомбаджия-терорист. В какъвто и образ да се превъплъщава, на добър или на лош, на романтичен любовник или на социопатичен престъпник, не може да не го обожаваме. Защото има нещо в него, което ни кара да прекрачваме позволените границите на привличане към холивудска звезда. Сигурно защото не е американец. A за една жена изобщо даже не е важно какво е изиграл и колко моделки пърхат с мигли в неговата посока. Защото познава като…

Сигурна съм, че сред читателите има много, които все по-често се улавят да казват, завладени от носталгия и с доза примирение пред необратимия ход на времето: “А някога какви световни по футбол/жени/зими/дини имаше…” Аз обаче бих добавила: И монархии! О, да, какви монархии имаше навремето – с корони и скиптри, рокли до земята и бляскави ливреи, каляски и аудиенции, церемониал-майстори и лакеи, трюфели и крем брюлета, игри на поло и игри на тронове, придворни дами, принцове и принцеси… А днес какво? Крале по къси гащи карат колела, принцеси отслабват с…

Кога последно сте гледали филм с нея? Отдавна, казвате, и то един, който повтаряха по телевизията за стотен път. А кога последно сте мирисали декоративна свещ, която ухае на вагината й? Изобщо не сте, понеже се сещате за други неща, за които бихте похарчили по-добре едни 75 долара? Разбираемо. И последен въпрос: Пробвали ли сте нейната диета от 300 калории на ден, състояща се от чаша вода със стиска лимон на стайна температура и супа от нахут? Не сте? А трябва. Трябва да направите всички тези неща, ако искате да…

За първи път видях аутист на кино. Макар че, като гледах „Рейнман“ през 89-а, не знаех, че героят на Дъстин Хофман, Реймънд, е такъв. По странното му поведение – отказа да гледа събеседника си в очите и да пътува, когато вали, да бъде пред телевизора всеки ден в точно определен час за любимото си шоу, да се храни с клечка за зъби и да говори предимно на себе си – предположих, че е от отбора на Луд Диди – нашия градски луд, както личи по прякора му. С развитието на…