Блогът на Вучето

Вървя си по центъра в родния град и погледа ми привлича плакат за предстоящо участие на три попфолк звезди в местен клуб. Аз не съм запозната с жанра, нито с неговите най-ярки представители напоследък, защото иначе щях да знам коя коя е. Затова на нетренираното ми око и трите певици му се виждат като една и съща жена, само че с различни имена. Еднакви нослета, тип „Принцеса“ (без кайма и кашкавал), еднакви скули, тип „Мадона“ (късната) и еднакви прически, тип „Венера на Ботичели“ (но с повече бууст в корените). Сядам…

Като бяхме много млади, единственият начин да гледаш “яки” филми беше като си вземеш VHS касетки под наем от видео-магазина  на ъгъла.   Беше краят на 80-те и началото на 90-те. Хубавите жени бяха къносани и накъдрени на студено като Джулия Робъртс, учехме се на “мръсни” танци от Патрик Суейзи, ловяхме призраци в панелното междублоково пространство заедно с Бил Мъри и Дан Акройд, а от Брус Лий и Ван Дам усвоявахме гъзарските каратистки стойки и удари срещу въображаем противник, които трябваше да ни гарантират статута на непобедимите хлапета в махалата. Трийсетина…

Не знам дали е от менопаузата, или от мириса на лютите чушки, дето си пукам на туристическия котлон на терасата, обаче напоследък често ме налазва носталгията по времената, когато като деца прекарвахме почти цялото лято на село. Времената, когато се качвахме на стол, за да стигнем уж скрития зад брашното и юфката в кухненския шкаф буркан с белите стотинки, когато родителите ни бяха безсмъртни, а представата за безгранично щастие се заключаваше в усещането за летене, спускайки се с Балканчето по нанадолнището. И, да, същите тези времена, когато всяко градско дете…

Имаше една година, май беше 2016-а, когато бях буквално обсебена от изкуството на безобразника-грозник Густав Климт. Основателят на школата на Виенския сецесион, този майстор на четката от началото на 20-и век е личност, която веднъж навлязла в кръвоносната ти система, дали чрез произведенията си или чрез личната си история, остава завинаги да циркулира в тялото ти – за да те разболява и цери едновременно.  Maлко хора обаче знаят, че неговата муза, загадъчното лице, вдъхновило едно на най-известните произведения на съвременното изобразително изкуство, “Целувката”, представлява своеобразна ода на любовта към единствената…

Предполагам, че тази наша парижка екскурзия можеше и да завърши успешно в крайна сметка, ако се бяхме придържали към простата диета на Кари Брадшоу от чийзбургер, голяма порция картофки и Космополитън. Но не! Защо ни трябваше през четвъртата си вечер да се натъпчем като дойни крави с марокански манджи, „деликатно овкусени с богата палитра от екзотични подправки“, както ни бяха представени от сервитьора ни, Юсеф. Деликатно, ама друг път! То не бяха паници, преливащи от пикантни маслини, люти чушки, чили сосове, хариса* … Първите позиви за спешна евакуация към санитарния…

Ден 4 Знание е, че доматът е плод. Мъдрост е да не го слагаш в плодова салата.Това обаче не важи за нас, четирите приятелки: Знаем, че сме домати и въпреки това се ръгаме в плодовата салата. Това е метафора. И шегичка едновременно. Но и не съвсем, понеже всеки един час, откакто сме в този пусти Париж, е потвърждение на моето изначално убеждение, че мястото ни изобщо не е тук. Както и на планетата Земя по принцип, но това сега няма да го обсъждам. Ден четвърти го потвърждава. Само да припомня,…

Красиво, мъжествено лице с очи на мечтател и добряк, неустоим австралийски акцент и тяло на бог. През 2008 г. той беше обявен за най-секси мъж в света. Оттогава името на Хю Джакман неотменно присъства в списъка на мъжете, с които всички искаме да спим. Уви, дами (и някои господа), сърцето на Хю отдавна е в плен на една единствена жена и по всичко изглежда, че е прихванало Стокхолмски синдром, защото не иска да бъде освободено. Toва е историята на Хю Джакман и Дебора-Лий Фърнес, които са заедно вече от 27…

(Досега в „И прости ей така…“ – Епизод 1) Значи седя си аз на пейка в музея на Мадам Кюри и мислено си комуникирам с духа ѝ, както и с духа от бутилката розе, когато джобът на дънките ми започва да вибрира. Понеже не е цивилизовано да се говори по телефона на места, където забраната е визуализирана с лепенка на стената, излизам отвън.– Да?– Бързо тръгвай към нас, – чувам запъхтения, тревожно-истеричен глас на Марето.– Къде е това „към нас“?– В един музей.– Ха, и аз съм в музей ! Само че…

Ето ни пак трите задружни приятелки на по 40+, персонажите от „Сексът и малкият град“ – Кристина, Марето и аз. Помните ли ни? Имам предвид от предишния път, когато разговорите ни в ексклузивната ни Viber група се въртяха предимно около една вагинална инфекция, кой е умрял от COVID-19, войната в Украйна и едно напиване в петък вечер, което не се отрази добре на три трети от нас. Сега се включвам извъредно с нов епизод, понеже и четвъртата приятелка, Божка-викайте-ми-Би, се появи в общата картинка. Направо като една съща Ким Катрал. Дъртият грък, съпругът…

Рошава, гарваново черна грива, гъсти вежди, набраздено от бръчки изпито лице и клоунски грим. Той изглежда толкова страховито, че родителите спокойно могат да плашат непослушните си деца с него вместо с Торбалан и разни чудовища. За професията, на която е отдал повече от половин век обаче, визията му си е точно на място. Той е рокаджията зад хитовите парчета “School’s Out”, “Feed My Frankenstein” и “Poison”, a за себе си изпя: “Носи ми се лоша слава и не знам защо, понеже съм наистина добър пич.” От сценичното му облекло и…