Блогът на Вучето

Да кажем, че сте на изход F20 на някое международно летище и чакате отвеждане към самолета. Оглеждате се наоколо и погледът ви се спира върху налят откъм телесна маса мъжага, с глиганска глава и стърчащи от ушите гъсти, черни косми. Препасал се е през гърди с диагоналка с размера на магарешки дисаги и е застанал разкрачен, с ръце на кръста пред гишето за чекиране, готов да се конфронтира с всеки, който дръзне да го предреди. Какво ще предположите за този човек – кой е, откъде е? Това е Брад Пит.…

Кажете честно: това днешните принцеси принцеси ли са? Много ги развалиха напоследък. Едно време човек можеше да разпознае истинската принцеса от един километър – то рокли, диаманти, коронки, сребърни пантофки… И само като седнеше върху грахово зърно, цялата се насиняваше – толкова нежна и крехка беше старовремската принцеса. А днешните какво? Подстригват се късо, имат татуировки, носят дънки, карат си сами колите, някои са инфлуенсърки, други – каратистки, а трети са си чисти мъже, които обаче помежду си си викат “принцесо”. А да, и отгоре на всичко все по-голяма рядкост…

Колко стар си, за да си позволиш да мечтаеш? Или да обичаш? Или да изпитваш надежда? Добре, де, няма нужда от толкова превзета риторика в стила на Facebook групите с религиозно-светски уклон, целящ да повдига духа на смачканите от житейските обстоятелства хора. Ясно е, че въпросите са риторични. Ами ако сменим абстрактните понятия като „любов“ и „надежда“ с нещо по-конкретно като например „дискотека“ и „къси панталонки“? Или 20-годишен любовник, червило с цвят „Shocking Pink“ и абонамент за фитнес? Тогава усещам как отговорите ще бъдат далеч по-уклончиви. Живеем общество, което слага…

Не знам какво определя детството на днешните хлапета като хубаво и пълноценно, но по мое време, а в годините по-напред във времето се считаше, че не си имал истинско детство, ако не си чел книжката за забавните приключения на Пипи Дългото Чорапче и съседските деца. Писателката Астрид Линдгрен още в началото представя героинята си като “доста чудата”  и като “най-силното момиче на света.”  Също ни информира, че си има кон и маймуна, но не и майка и татко. Това последното обаче се оказва само наполовина вярно, защото след няколко страници…

Когато говорим за културни и фолклорни традиции и феномени, всяка нация, погледната с очите на чужденец, изглежда башка луда за връзване. Сега съм запретнала ръкави пред клавиатурата, за да ви запозная със странните – по мое мнение – традиции на една скандинавска нация, за която знаем малко: датчаните. Обаче ако се съди по начина, по който отбелязват различни важни дати от календара на живота, те са много “по-наши” хора, отколкото предполагаме. Да си откраднеш целувка от младоженците Преди четири години бях на сватбата на българка и датчанин в Копенхаген. Мислех…

Преди няколко месеца трябваше да си поръчам нова здравна книжка – нещо, което, като всякакви други бюрократични главоблъсканици, за които в България човек трябва да обикаля от гише на гише, докато му омръзне живота, в Дания се прави с едно кликане на съответния линк в сайта на общината. От многото категории за социални служби и услуги, от които човек може да избира спрямо нуждите си, не знам защо, обаче вниманието ми привлече нещо, което се казваше “Представяне на свидетелство, че си жив”. Извинявам се за грубия превод – на датски…

Рядко се замисляме, даже никога, че само допреди някакви си 50-60 години светът в много отношения е бил напълно различно място за живеене – място, където предпазните колани не са били задължителни, телефоните са били с шайба, а за да изтеглиш пари, е трябвало да се редиш на опашка в банката, защото е нямало банкомати. Но освен прозаичните удобства, които днес приемаме за даденост, има и други, непреходни, фундаментални, полагащи се на индивида по право неща, които също сме свикнали да подминаваме с лека ръка, макар че само допреди някакви…