Блогът на Вучето

В модната колекция на зимните палта на средностатистическите скандинавски млади жени (и по-екстравагантни младежи с впити в стегнатите задници дънки и синьо-черни лакове на ноктите) тази година преобладават тези в стил “Бабугери” (или още наречен “баба̀ри”, “кукери”, “чауши”, “джамалари” и др.). Кройките на тези къси, космати палта и особено тъмните шарки на изкуствените животински кожи показват креативност и дори любопитното намигане.Ето ви една загадка от вчерашната ми папарашка снимка на пътуваща жена с fluffy coat в копенхагенското метро . Няма да ви питам колко горе-долу струва този вид дреха, а…

Ехоо, ще се маскирате ли като Дракула, Бийтълджус или Круела Де Вил, за да изглеждате хем зловещи, хем оригинални в последния октомврийски ден? Ясно ми е, че от години хиляди българи кукери, ох, пардон, имах предвид Патриоти (задължителна главна буква!) показват възмущение и се обявяват против Хелоуин – празника, започнал преди стотици години, в днешна Ирландия. Още в предхристиянска Европа келтите празнували нова година горе-долу по това време – малко преди началото на зимата.  Когато пристигнах да живея в Копето преди 9 години, нямах представа, че в Дания, както и…

Викайте ми Печалното Вуче. Викайте ми  Гневното Вуче. Но може и  Вуче Късото Чорапче.  След като споменах в миналия пост, че имам усещането за тотално зацикляне в  болки-плюс-проблеми-плюс-нищо свястно, днес има с какво да потвърдя, че наистина няма излизане от тоя кръговрат. Няма какво да се заблуждавам през последните две години:  аз съм в оптимизирано житейско разрушаване. И даже бих казала: уви, не е заради наркотици, безразборен секс с много на брой хора и добермани или булимично повръщане в кенефа след всяко тъпчене със свински чревца, а защото “Бог” реже…

Имам такива периоди напоследък, че едва ли не на всеки два часа ми се случва нещо или болезнено, или дразнещо, или опасно, или и трите неща едновременно. Искам да изляза най-после от тоя кръговрат, ама не става. Продължавам да си седя в чистилището, чистя си греховете, но не с молитви, а с веро и шкурка,  и вместо да заминавам най-после за рая, не мърдам оттам.  Давам ви пример. Вчера, след събуждането от сън и миенето на зъби, тръгвам да пия кафе  и – прас! – удрям си босия ляв крак…

Понякога се засичаме tête-à-tête с жената, чието име и произход не знам – в четвъртък, точно в 12 часа – или пред асансьора в кооперацията, или направо в къщи. В момента в който ме вижда, веднага се ухилва до ушите (личи си, че не се преструва на зарадвана от срещата, само защото това се води невъзпитано). Аз определено не обичам да се хиля – не за друго, а понеже така се образуват пачи-крака на очите, а това би било безобразие при положение, че и без това плащам за ботокс –…

Ден 4-ти от официалната ми лятна разходка като анти-туристка из определени места в центъра на, да го наречем, родния Копенхаген, където има езеро, море и задължително бутилка студено вино (предпочитам и Блъди Мери, ама става сложно с табаското и стръка селъри!). В маршрута днес се включваше пътуване с корабчето 922 от Enghave Brygge до Кралската библиотека и след час и половина “четене на прашасали стари книги” – до Orientkaj, пак с корабчето. Така разказано откъде докъде съм се разхождала с пукащ крак и болезнена плешка би било ску-у-у-у-чно. Любопитната информация…

Сестра ми си боядиса веждите с намаления с 50 процента oт Maybelline черен молив, а Тръмп и Путкин – пардон, Путин – се срещнаха някъде посред Аляска – не за друго, а за да си станат побратими.  Общо взето, това е Ден Номер 3, а вече не е особено горещо както преди 24 часа, но слава богу, не се налага да си слагам мушама на главата и върху ролатора (особено защото той не е с “шибидах”, а аз си държа там лаптопа и дневника), за да не подгизна в евентуалния…

При северната митница близо до копенхагенското пристанището

Fælledparken