Вучето проселдява технологичния процес на запечатване на България в бутилки от безалкохолно и кутии от сладолед

Правилата за безопасност, митническите регулации и строгите рестрикции при въздушния превоз на хора и товари, наложени след 11 септември 2001 г., не само затрудниха пътниците да носят в личния си багаж пилички за нокти, шила за лед, тирбушони, брадвички, сатъри, колтове, берети и други предмети от първа необходимост. Те ограбиха цяла една нация, българската, от най-милото ѝ – изконните хляб и сол.

Метафорично казано, разбира се, понеже под “хляб и сол” трябва да се разбира “туршия, суджук и ракия”.

В зората на демокрацията, когато нашенецът най-после скъса синджира и тръгна да обикаля по широкия бял свят, той, бидейки вече космополит по призвание, но горд родолюбец по душа, неотменно зареждаше овчарската си торбичка (простете и втората наивна метафора) с мириси и вкусове от родния край. С литри и килограми. Дет’ се вика, да има! Пикадили Съркъс-Мъркъс, Тюлери-Мюлери, Холивуд-Моливуд— много хубаво всичко, ама сирене, поръсено с червен пипер и двойнопрепечена сливова няма да ти сервират дори на прием в двореца Шонбрун-Монбрун!

Ограничаването до скандални и животозастрашаващи живота на емигранта минимуми на пренасяните хранителни продукти и течности в ръчния и чекирания багаж при самолетните полети отначало стресна и отчая нашенеца. Но понеже първите емигранти не пътуваха често “до Чикаго и назад”, цялата отговорност за поддържане жив спомена за вкуса от детството падна на плещите на останалите в тила роднини.

И започна едно презпиринейско, презалпийско и презокеанско изпращане на колети, съдържащи всевъзможни вкусове от детството, юношеството и казармата.

Коя практика замени изпращането на колети с провизии и колко изобретателни станаха българите в тази насока прочетете на: https://webcafe.bg/gradat/da-zapechatash-balgariya-v-butilka-ot-bezalkoholno-beztsenno.html

Total Views: 1290 ,

Related posts

Leave a Comment