Диагноза: Живот със съквартирант

В големия и – ах, сърцето ми се свива – много скъп апартамент във възраждащия се квартал Sluseholmen в Копенхаген, отскоро живея с две момичета. По принцип се дразня, за да не кажа, че направо се отвращавам от ситуацията да живея с други хора (една котка само бих приела горе-долу положително), ама нали намекнах, че не мога да си позволя да се разполагам като бей из целия грамадански мезонет, чийто месечен наем е 26,000 крони (!). Едната съквартирантка е 21-а годишна норвежка от руска мама, студентка, синеока и русокоса, тиха и учтива. От време на време с нейното гадже изпушват по една тлъста ганджа и после преспиват заедно в широкото й легло.

Съквартирантка номер две е изтеглилата късата клечка що се отнася до моето одобрение, но се налага да понасям съжителството с нея. 30-годишната тайландка има подозрително нездравословна връзка с немския си бойфренд. В началото лепеше по общата ни дъска на стената малоумни бележки с подмолни червени сърчица и се хилеше и дрънкаше като перфектната нова приятелка, но една вечер я скастрих по някакъв дребничък повод и на практика смачках очевидно неприятния й характер.  Тайландката готви манджи с дразнещи обонянието източно-азиатски подправки и ръси дългите си, черни косми по канапетата, постелките в банята и целия под в апартамента. Кошмар. Нещата между нас двете сериозно се опънаха. 

Сега сме в нещо като Биг Брадър – дори ми е интересно кой ще прецака другия и кога най-скоро ще го разкара от Sluseholmen. И изобщо от целия град. 

Така и така се разговорих за сегашните ми съквартирантки – между другото, не са ми първите в живота, а номер 34 и 35 от многото други, с които съм споделяла квартирите през изминалите седем години!  Затова ми хрумна да ви обясня каква, аджеба, е диагнозата на човек, живеещ със съквартиранти.

Съквартирантите са като родителите – не можеш да си ги избираш по ум, красота, политически и религизони убеждения, а в наши дни – вече дори не и пол. Или поне аз през годините не съм имала избор относно това с кого ще деля стаи, кухни, тоалетни, кафеварки, тампони и лакове в студентски общежития, хостели и квартири. Затова и ще ги разпределя по категории в замисимост от собствения си личен опит в съжителството с непознати.

Скункса

Каква е тази моя орис, че – мине не мине някой месец – и в апартамента  все ще се нанесе някой миризливец. Започвам с този типаж, защото, уви, най-често е присъствал в живота ми. Разбира се, не установяваш още на „Hello“, че ще живееш със Скункс, защото хората в тая категория някак успяват да изглеждат прилично и почти не будят подозрение, когато са извън зловонната си обител. А тя в повечето случаи прилича на бункер, понеже съдържа всичко необходимо, за да те поддържа жив поне две години след ядрен инцидент на повърхността.  На около 15 квадратни метра Скункса е натрупал мебели и вещи, които нормално биха се събрали на територията на един магазин IKEA. Когато на втория месец след нанасянето откъм стаята, дори при затворена врата, започва да се носи смрад като от разлагащ се животински труп (или поне се надяваш да е животински, а не на предишния наемател!), разбираш, че the shit has hit the fan* Буквално.

Психаря

В 9 от 10 случая Психаря е жена. Като всеки класически психопат и този успява да те заблуди в началото с привидната си нормалност. Той е добронамерен и ведър, чистоплътен, обича котките и ходи с колело на работа (но не заради спорта, както ще разбереш впоследствие, а за да не му се налага да е сред много хора в градския транспорт). Започва се с невинни предложения да си вземеш парче от неговата пица или да ти изпере нещо, понеже така и така ще ходи до пералното помещение. На следващата седмица пицата вече е цяла и я е купил специално за теб. Иска да си говорите по цели нощи и да си споделяте разни интимни неща.

От един преломен момент нататък Психаря започва да изниква внезапно, където и да се намираш – спотайва се например зад завесата на банята, докато се къпеш, или пък минути наред стои неподвижно, със затаен дъх и с плътно прибрани до тялото ръце, зад гърба ти, докато миеш чинии. Тогава започва да ти просветва, че нещата не отиват на добре. Не ме разбирайте погрешно – Психаря не иска да те чука. Той просто иска да сте приятели – нали знаете, да се скитате в полето винаги двама, винаги. Но когато му дадеш да разбере, че това няма как да стане, Психаря обръща страницата. И тогава идва страшното…

Купонджията

Преди да прочетете за предишните два типажа, сигурно сте си мислили, че този е най-неприятният съквартирант, на който можете да се нахендрите. И донякъде щяхте да сте прави.  За Купонджията няма ден, няма нощ – той си купонясва 24/7 – дали сам със себе си, пафкайки „масур“, голям колкото пищяла му, или пък събира „пичовете“ на бири и мач от Шампионската лига, няма значение. Храни се само със замразена храна, затова и обича микровълновата повече от живота си. Купонджията обикновено се възприема като Чичо Чарли от „Двама мъже и половина“, затова и  личностната му и съквартирантска характеристика задължително включва „задоволяване на либидито във всеки един момент, когато се наложи“. Всъщност той рядко прави секс с друго човешко същество, но за сметка на това често ще го хванеш да си бие чекии, докато гледа как момичето на балкона отсреща прави йога. Той обаче никак няма да се смути от факта, че го гледаш разгащен, а само ще каже едно „Пардон, ще почистя после канапето с оня спрей за тапицерии“.

Гея

Той всъщност е най-приемливият персонаж от всички, които могат да ти се паднат като съквартиранти, понеже той е: а) прибран, б) мирише добре, в) следи същите телевизионни реалита като теб – „Ергенът“, „Х Фактор“, „Хелс кичън“, г) не ти изпива водката и бирата, понеже е само на смутита и „Евиан“. А останалите букви от азбуката покриват всички възможни стереотипи за тази социална група, за които можеш да се сетиш.

Обаче!

Гея винаги е нож с две остриета. Колко само гаджета съм губила заради Гея, хич даже не искам да се сещам…

Маминото синче 

В тази категория попадат пак, както и в горните две, изключително същества от биологичен мъжки пол. Маминото синче се държи като някое от младите гаджета на Мадона, само дето в случая Мадона е мама. Той иска да е куул и другите да не забелязват колко е зависим от нея във всяко едно отношение, обаче трудно се прикрива такова нещо, когато тя идва всяка седмица поне по два пъти, БЕЗ да предупреди!, само за да провери дали хладилникът е зареден с храна и дали е извъртял пералня с мръсните дрехи. Или пък, в случай, че живее извън града или направо в друга държава, му звъни по 48 пъти на ден и го пита разни неща от сорта на „Маме, имаш ли си приятелка?“ и „Пиеш ли си витамините?“.  Маминото синче по принцип е готин пич и с него стават чудесни игри на шах и „гол“ покер (а и за гол, неангажиращ секс става, за да съм честна), обаче невидимата майчина сянка тегне толкова силно над общото пространство, че е просто невъзможно да се отпуснеш в който и да е момент.

Бърливия

Ако имаш много лош късмет, няма как да не ти се падне такъв съквартирант. Той блуждае по широкия спектър на обсесивно-компулсивните разстройства, някъде между страха от заразяване със смъртоносна болест до ритуалното броене на плочките в банята. Проблемът с такъв съквартирант е, че ако случайно не си подредил чиниите по големина и форма на сушилката или си изхвърлил кората от лимон не където трябва, тежко̀ ти и горко̀. Бърливия няма да те удуши с възглавница в съня ти (това не е по неговата специалност!), но по негов си начин ще те накара да се почувстваш гузен и недостоен да живееш в цивилизованото човешко общество. Ще го направи най-вероятно като пренареди обувките ти „както трябва“ или като облепи цялата кухня с етикети, указващи кой отпадък в кой контейнер за рециклиране трябва да се изхвърли. Бърливия никога не е имал сериозно гадже и познайте защо. Правилно. Защото досега не е срещал човек, който да отговаря на високите му очаквания за перфекционизъм, симетрия и чистота.

Нормалния”

Аз.

**************************

* Идиоматичен израз, който буквално се превежда с „Лайното уцели вентилатора“, а в преносен смисъл се използва, когато ситуацията е станала кризисна.

Total Views: 11348 ,

Related posts

Leave a Comment