Ония ден тръгвам да пресичам един от най-натоварените булеварди в центъра, между гарата и метрото на Nørreport, и изведнъж отвътре почва да ми кипи крайно негодувание заради един очевидно неевропейски боклук, който е спрял колата си точно на пешеходната пътека, и многото хора, които пресичат едни срещу други, трябва да я обикалят, за да стигнат до тротоарите. Нарочно бутнах ролатора1 в левата предна гума (и то май два пъти), обърнах се и му показах с дясната ръка, че е луд. Тъкмо вървя към асансьора на метрото и изведнъж те тоя, същият изскача пред мен и почва да ми вика, че съм му “строшила” колата и затова ще викне полицията. Казах му, че това са глупости и нямам намерение да стоя тука, по средата на улицата, и да чакам патрулката. Правя крачка напред, тоя ме спира с крак. Правя крачка встрани, а той едва ли не демонстрира граждански арест – направо ще ми закопчае ръцете, ако разполага с белезници в задния джоб на тесните си дънки.
Две ИСТИНСКИ полицайчета, на около 30 години, хубавки, синеоки (но не и мускуляги), пристигат след няма и 5 минути. Викам си: Така и така вече се сговни положението, Вуче, така че не бива да се опитваш да избягаш от “местопрестъплението”. Съсредоточи се (макар че си се понапила с вино от близкия пъб) и се дръж като невинна, несправедливо унижена от дързък потърпевш (макар че самият той е в очевидно нарушение!) жена-инвалид с ролатор .
Така и направих. Напълно спокойно разказах на полицаите какво точно(!) се случи на улицата. Иначе казано: Тръгнах да пресичам, но понеже не виждам и не чувам от дясната си страна заради поражението от инсулта си отпреди година и половина2, се блъснах в тoзи неправилно спрял на пешеходната пътека автомобил.
Единият младеж, с рижа коса и брада, ми поиска лични документи, видя как се казвам, къде живея… а бе общо взето, няма как и къде да се скрие Вучето – the notorious bully. Рижия ми вика: Я изчакай малко да видим как да процедираме. Ми ОК. Сядам си отгоре на рoлатора и ги наблюдавам – Рижия и Колегата ( дето хич не го запомних как изглежда, което е срам за мене, понеже съм добър физиономист) – че се чудят как да процедират с това “ужасно произшествие”. Минута по-късно Рижия застава срещу мен и уважително се обръща към мен на чуващото ми, ляво ухо. Казва, че се извиняват и че е време to go home. Ооооо, колко мило!
Плюс 🫶🫶.
3 минути по-късно вече съм в метрото и пиша на сестра ми: Да знаеш, че щяха да ме арестуват, душа, ама ми се размина.
И тя полудя, понеже за пореден И тя полудя, понеже за пореден път се бях проявила като хулиган. Ами какво да правя, какче, идва ми отвътре 🙂
- С ролатора се придвижвам от година заради проблем с десния крак ↩︎
- Е, по-скоро отпреди година и 7 месеца ↩︎
