Лято в Копенхаген… ама само пет дни – 1 част
Гледате ли по Nova ТВ блудкавите женски филмчета по романите на Инга Линдстрьом през мързеливия август? Снимат лято в Кордоба, Тоскана, Миконос, къде ли не. Ама на юг. В Скандинавия не става, ако тръгнат да снимат там месец и повече. Верно, има дни със слънце и даже с температура над цели 23 градуса, ама това е от ден до пладне. Просто постоянно си носете в раницата дъждобран, пуловер и кърпички за духане на носа… just in case.
Сутринта на 14-ти август си казах: От прогнозата на времето се разбира, че от днешният четвъртък до понеделник ще са петте, очевидно последни!, топли, летни дни в Копенхаген – the best city in the world 1. Затова, за живеещите тука, е задължително да се възползват максимално за от това, понеже по принцип е това депресиращо време целогодишно (според студенокръвните южни чужденци). Иначе казано, положението е 365 минус 5, if you know what I mean.
Taка-а-а, fuck the fitness, дремането на Инга Линдстрьом и старите епизоди на “Кошмари в кухнята” и обсъждането между “близначките” с различни мозъци в моята глава, Мая и Вучето, какво да се готви за вечеря. Ура за трамбосването из различни места в столицата, едва ли не от сутрин до здрач.
Маршрутът днес е:
- придвижвам се от близката станция на метрото, Skjolds Plads, до Trianglen2
- от Trianglen се “потопявам” в най-големия парк в града – Fælledparken3. И оттам почвам да вървя, вървя, вървя, направо с километри. Хем с кеф и спомени за едното време, когато с Б., сестра ми, се разхождахме там, недалече от стадион Parken, хем с пукане и убиваща болка в полуумиращото ми дясно коляно.
- стигам до спирката Vibenshus Runddel (на това място сигурно е имало кръчме докъм 1629-а, когато са направили жилище на пазача на бариерата на тогавашния кралски път), а оттам се прехвърлям на Poul Hennings Plads (тоя пък Пол, 1894-1967, е бил гологлав датски дизайнер на лампи … и други неща).
- купувам си набързо една, едва ли не оригинална мексиканска юка в саксия от един хранителен магазин и при това само за 50 крони (даже повече струват четири фалафела с люти чушки в някоя малка дюнерджийница на чернобради арабчета)
- за алкохолно подкрепяне отивам в абсолютно нетрадиционната ми бодега4, който се намира в тая централна част на града, на 20 метра до блока, където живеех в големия апартамент но уж безобидната и кротка шейсетина годишна Баба Яга, от която обаче ме побиваха тръпки – една вещица със засъхнала отпреди години изсъхнала вагина, която драпаше да подмамва млади момчета-студенти в нейната спалня. Кръчмата се казва “Hermod”. Името е на сина на перфектните и красиви богове Один и Фриг, а гърдестите барманки със сбръчкани лица и положително отношение към местните шлагери от 60-те дават евтина бира на местните нито красиви, нито никакви пияндурници (с които определено си приличаме!) с удоволствие.
Толкова се почувствах изморена в един момент, че докато в края на деня вече се тътрех от метрото до вкъщи на улица “Rådmandsgade”, имах чувството, че няма да ми стигнат силите и ми идеше да легна на земята и да поспя десетина минути между безличния офис за агенция за недвижими имоти и долнопробния малък салон на 5 стълби под земята, в който мохамедските бръснари подстригват срещу пари “only men and kids”… aма и те, хлапетата, задължително доказани от мъжки пол.
Край на горещ ден номер 1.
- Новият шампион е датската столица Копенхаген, която заема първото място в Глобалния индекс на жизнеспособност за 2025 г. Класацията се публикува ежегодно и оценява 173 града по света според редица фактори: здравеопазване, образование, инфраструктура, стабилност и качество на околната среда. ↩︎
- “Триъгълникът” е обществено пространство в един от източните квартали, Остербро. ↩︎
- Паркът е създаден между годините 1906-1914-а. Fælledparken се ползва за: разходка, плажуване, тичане, игрища, тренировки и мачове по футбол на маркираните тревнинг кортове, там е още кафе „Павилионът“, а в парка се провежда и историческото Гран При (Grand PIX) на Копенхаген (рерто парад на стари автомобили) и др.
↩︎ - Думата “бодега” е датската за българската “кръчма” ↩︎
