Нека да съм честна: почва да ми писва да разказвам за начина и местата, по които си прекарвам тия “uniquely intensive”1 няколко дни. Било хубаво времето. Много важно. А хиляди чужденци ти серат на главата – не че нарочно го правят, но все пак ти се драйфа от тях.
Слязох от метрото на Marmorkirken, демек Мраморната2 черква, от фризера в 7-Eleven си купих цяла голяма бутилка вино от големите топки на испански бик (нещо такова пишеше на етикета). И тръгнах да вървя през целия Амалиенборг3 по тия големи павета, на които моментално си навяхват глезените Кари-Брадшоутата с техните любими чепици Manolo Blahning, за да стигна до Kastellet, демек – Крепостта. Ходеше ми се до морето, точно в източната част на града – не че ме вълнува, че на това място е най-голямото укрепление в Северна Европа4, а по-скоро ми се гледат корабите и лодките. Минах покрай италианското посолство с италианското знаменце и съседното, още по-голямо “посолство” на гейовте, ако се съди по ЛГБТК знамето на покрива, и си починах за около 10 минути на пейка до двама влюбени мъже с кокер шпаньол и около тригодишен син, който беше само с една маратонка, мърляво личице от сметановия ескимо и зомбиран от телефона на единия татко.
В крайна сметка се шляпнах на измислени два шезлонги точно пред морето – имаше много народ на истински шезлонги, ама за мен нямаше и за това домъкнах два стола от близкото, безобразно скъпо ресторантче, в което освен това се примолих на една сервитьорка да ми даде пластмасова чаша с лед. Така де, на това горещо време веднага трябваше да пусна булдога – ох, имах предвид духа – от бутилката.
Около час, час и нещо се попекох в копенхагенската марина и даже прочетох две страници от Unplugged – от няколко дни имах нещо като сантименталност към първата си публикувана книга, дето ми спечели нещо като български Пулицър в края на 1990-те – заедно с другия «печеливш»», Едвин Сугарев, когото не харесах, не за друго, а понеже беше толкова висок, че му бях до патката на връчването на наградата.
В един момент се почувствах изтощена. Но също и нещо като щастлива. Така че си връщам думите назад – май не ми е писнало да разказвам за топлото време.
- Изключително интензивни ↩︎
- Всъщност няма никаква връзка с мрамора, макар че такава е била идеята. В проект, ръководен от крал Фредерик V, основният камък е положен през 1749 г. като част от грандиозен план за създаване на нов градски квартал, наречен Фредериксстаден. ↩︎
- В един от тия четири двореца в стил рококо е резиденцията на кралското семейство, ама много се съмнявам, че тия атлетични и великолепни хора живеят в Амалиенборг, понеже едва ли биха понесли да гледат ежедневно от прозорците си тълпите зяпащи туристи. ↩︎
- Построили го някъде около 1620-а, понеже им било важно на хората, и особено на Кристиян IV-ти, да се пазят от настъпването на външни главорези. 5 века по-късно моите хора продължават да използват Крепостта, но по-скоро като казарма и работно място на датската отбрана. ↩︎
