Сестра ми си боядиса веждите с намаления с 50 процента oт Maybelline черен молив, а Тръмп и Путкин – пардон, Путин – се срещнаха някъде посред Аляска – не за друго, а за да си станат побратими.
Общо взето, това е Ден Номер 3, а вече не е особено горещо както преди 24 часа, но слава богу, не се налага да си слагам мушама на главата и върху ролатора (особено защото той не е с “шибидах”, а аз си държа там лаптопа и дневника), за да не подгизна в евентуалния дъжд.
Nyhavn. Произнася се [ˈnyˌhɑwˀn], т.е. “нихаун”. За чужденците може и да не звучи магическо и подлудяващо привлекателно като Палаца Барбари, Айфеловата кула или Емпайър Стейтс Билдинг, обаче като си цъкнат в Гугъл името на датската столица, веднага излизат първо снимки на тая “най-цветна” улица в града.
И най-най-най скъпата и брутално претъпкана такава.
Чета тука в някакъв тъп БГ сайт за най-известните пътешествия из Европа, в който обясняват, че “Нихавн е цветен канален квартал, който е една от най-сниманите части на Копенхаген.” Верно е така, обаче от моя гледна точка сградите с разноцветни фасади, старите дървени кораби и особено безумно скъпите кафенета и ресторанти хич не са интересни в днешно време. Определено, ако можех да се върна назад във времето, например към края на 17-ти век, щях да се кефя на тоя квартал (и да снимам, много ясно!), зяпайки корабите как товарят и разтоварват каргото и рибарските лодки, пълни с пресен улов. Освен това мястото е било notorious заради тоновете бира, моряците и проститутките, които живеели, но и работили неуморно в шарените къщи, за които стана въпрос. Ако се окажех там, най-много щях да се радвам, че няма чужденци на тълпи, а само тук-там се напиват с “Йо-хо-хо и бутилка бира” карибски пирити с дървени крака.
Как можах обаче СЕГА, в настоящето, да се окажа посред стотици неместни люде – все едно аз самата съм олигофренясала туристка с грозни маратонки, кичовска капела и неистово вътрешно желание да се вихря из възможно най-централните части на града, където направо се пука по шевовете от народ. Точно там се набутах, понеже, не знам откъде ми дойде на акъла да стигна от метрото при Kongens Nytorv1 до морето – точно в оная част, където е спирката със същото име на корабчето – автобус 922. По тия стари павета и посред зяпащите и надясно, и наляво тумби от френски провинциални селяндури, испански анти-фламенко трътлести шопари, потещи се затлъстели американци от Кентъки и Оклахома и разни зяпащи, но крайно осторожно пазещи портмонетата на кръста си чехи и поляци, едвам успях да се добера до пристанището. Пльоснах се на една от седалките със спасителни жилетки отдолу и си казах: Да на войната между мен и туристите от целия свят! Особено не ми идва отвътре да се харесваме с побратими от други градове. Особено Вашингтон, Москва и Уитиър.
__________________________________________________
- Слязох на тоя “Кралски площад” не за друго, а понеже точно до асансьорите на метрото има 7-Еleven: пак ми идваше отвътре да си купя оттам две студени малки шишенца розе, за да се подсилвам в ходенето. И в жегата. ↩︎
