Лято в Копенхаген… ама само пет дни – Вучето уважава градските писоари… но не непременно. 4 част

Ден 4-ти от официалната ми лятна разходка като анти-туристка из определени места в центъра на, да го наречем, родния Копенхаген, където има езеро, море и задължително бутилка студено вино (предпочитам и Блъди Мери, ама става сложно с табаското и стръка селъри!). В маршрута днес се включваше пътуване с корабчето 922 от Enghave Brygge¹ до Кралската библиотека и след час и половина “четене на прашасали стари книги” – до Orientkaj², пак с корабчето. Така разказано откъде докъде съм се разхождала с пукащ крак и болезнена плешка би било ску-у-у-у-чно. Любопитната информация е, че както винаги се случиха неща, които се водят хем безобразни, хем забавни (in a sick way, да сме честни), но по-скоро направо опасни. Както се казва, често си предизвиквам неприятности, обаче тоя път положението стана double trouble³. Не стига, че се изпиках седнала на стол пред маса в кафене на кея пълно с хора на метри от много впечатляващата модерно построена библиотека (добре че бях с дълга рокля, а не с къси панталонки С ЦИП!), ами после като слязох на вече споменатата метро станция Ортиенкай, пак го направих недалече от  стълбите пред драголюбното, но не типично лятно северно море. Сестра ми е крайно против този тип облекчаване извън обществена тоалетна (макар че и самата тя е имала спешна нужда от това в един асансьор и също зад стар паметник в тих гробищен парк в центъра на Стокхолм, моля, моля!) и като й признах какво съм направила, тя ми се развика, че това е ан-ти-кон-сти-ту-ци-он-ству-ва-тел-ства-не и ако ме хванат, ще ме глобят за тая безобразна срамота. И то не по-малко от хиляда крони, даже повече!  Нищо де, не ми викай и не се ядосвай, така й пиша във Viber, нали и без това не ме хванаха в провинение някакви местни пазители на реда.

Тъкмо се успокоих, че не са ме “арестували” заради пикаенето на публично място изпод детските ми гащички, номер ХXS, и се качвам обратно в корабчето, както си бях планирала предварително, знаете, и по едно време капитанът излиза от кабинката си на палубата, където парадира като горд, съвременен секси викинг на работното си поприще, застава срещу мен и любезно ми казва, че нямам право да си пия от бутилчицата совиньон блан, понеже е забранено в тоя тип градски транспорт, за да не тръгнат пътниците да се давят по някое време. 

А?

Ама това сериозно ли е? Да не би АЗ да въртя наляво и надясно руля в тоя кораб с два промила алкохол в кръвта?? Естествено, дори да откажех да се съобразя с това предупреждение, нямаше начин да ме свалят насред морето (както се прави, когато контрольорите хванат някой гратис пътник в метрото), обаче вдигнах ръце и казах “Виноват, капитане!” и пробрах бутилката в ролатора. Не за друго, а пак си помислих, че може и ЗА ТОВА да ме глобят. 

И така, драги зрители, свърши благополучно Ден Номер 4.

_____________________________________________________________

1. Този, наскоро построен модерен кей, се намира в  крайбрежната зона, където едно време са били южните докове. Живях в тая нова, гъзарска част на града  около година и половина до деня, в който фирмата наемодател ме изгони от наетия апартамент, след като съскащата, зла змия-съквартирантка  с многото татуировки на краката и боядисаната в розово коса от Прага се оплака от мен, че пикая на отворена врата, слушам Селин Дион и Рамщайм на високи децибели и толкова много се напивам, че падам по земята! ↩︎
2. Нова надземна метро станция в северната част на Копенхаген. ↩︎
3. Двойни неприятности ↩︎