Понякога се засичаме tête-à-tête с жената, чието име и произход не знам – в четвъртък, точно в 12 часа – или пред асансьора в кооперацията, или направо в къщи. В момента в който ме вижда, веднага се ухилва до ушите (личи си, че не се преструва на зарадвана от срещата, само защото това се води невъзпитано). Аз определено не обичам да се хиля – не за друго, а понеже така се образуват пачи-крака на очите, а това би било безобразие при положение, че и без това плащам за ботокс – но и от мен има една мила усмивчица. Чак ми става приятно в рамките на 2-3 секунди, понеже тя е единственият възрастен човек (а не дете под 6 години!), с който сме почти на равна височина, тоест не е повече от метър и 40. Заради ръста, стегнатото й телце и най-вече “дръпнатите” й оченца си мисля, че жената е филипинка. Не ми идва отвътре да я разпитвам дали се е разкарала от родната Манила, понеже е искала да заживее по-добре – надалече, надалече от този град, който е един от най-лошите големи градове и страда от замърсяване и пренаселеност, типична за най-бедните региони в Азия – и/или е станала една от многото омъжени (или по-скоро купени) мълчаливи и скромни женици за одъртели англичани. Е, и датчани в нашия случай.
Филка от Филипините – нека да я нарека измислено така тази азиатка – винаги е облечена в черно. Но не в стила на покойния Лагерфелд. На тениската й пише “Моvinn” – така се казва фирмата за напълно мебелирани и оборудвани с домашни потреби жилища под наем, в които освен това се включва и ежеседмично обслужване – чистене, смяна на бельо и кърпи (но уви, не и секс обслужване от еди-колко си часа в еди-кой си ден!).
Живея в Ньоребро – квартала с “най-големото културно многообразие” в Копето както го водят, което мен определено определено ме дразни ето защо::
Съквартирантка съм с двойка “интелигентни, скъпоплатени дигитални номади” от Чили, Перу или не знам си къде (на оная работа ми е), които трудно се сещат да пускат задължително водата в тоалетната чиния …
… и мълчаливия безобиден, но в същото време страховит лешояд в пърженето и печенето на различни видове месища, около 25-годишния испанец, който си е пуснал мустачки, за да прилича на станалия мега популярен американски певец Бенсън Буун.
Споменавам ги тези тримата кратунковци не за друго, а понеже отдавна ми е направило впечатление, че младите, очевидно успешни чужденци-наематели в тоя безбожно скъп северно-европейски град, вместо да показват поне престорено уважение и благодарност към служителите от тази фирма, просто ги пренебрегват тотално. Все едно са никои, незначителни, просто невидими хора.
Е, аз съм стара жена – отдавна са ме научили родителите ми, че трябва да уважавам всеки, който прави нещо за мен – без значение дали ми спасява живота в интензивното или ми продава баничка в баничарницата.
Филка от Филипините е нашата чистачка.
Аз й се отблагодарявам, че я има.
Всеки път.
