Не се обиждайте, дами, обаче честно ви казвам, че не харесвам жени с дълги коси – особено, ако ги носят пуснати. Даже понякога нещо ми идва отвътре и направо ми се иска да отскубя цяло вълмо от дългата до под мишниците коса на някоя телевизионна водеща/ певица/ Мис Едикояси или някоя подобна на бившата ми испанска съквартирантка, чиито тъмни и твърди като прасешка четина косми запушваха сифона в банята. А да, и плюс Магърдич Халваджиян.
Тъй като аз самата имам нещо като фетиш да се подстригвам редовно до нула номер – иначе съм с минималистична прическа от 1994-та до днес – ако пропусна ден-два по разписанието, направо ме хваща щръклицата и не мога да стоя на едно място, та затова си жужа от метро до бодега, от бодега до хранителен магазин, от хранителен магазин – в мол, от мол – в анти-свинска кебапчийница, в която освен пържени пилета и печени агнета има и вегански фалафел.
И вчера така, но по едно време просто страшно се раздразних и се наложи веднага да пиша в Messenger на най-добрата ми приятелка в Копето, с която сме нещо като ачик-ачик1 през последните няколко години, Мира И.
Aз: Така и така, ти и Митьо свършихте добра работа в софийската аптека2, та сега да ви ангажирам за едно бързо подстригване на косата ми с машинка. Бях решила да е днес, ама моят бръснар, хабибито, в салон “Adam”, дето е недалече от където живея, не беше на работа днеска по обяд. А това никога не се е случвало! Хм.
Не се отказах да се подстрижа right away в някое от салончета, които се намират буквално едно до друго на улица H.C. Ørsteds Vej, недалече от любимото ми кръчме “48“ в квартал Фредериксберг, не знам защо.
Mira I.: И какво стана? И там ли бяха на нещо като Рамадан и не работеха по някаква причина?
Aз: Хе-хе. Не. Просто не се осмелих да вляза където и да е, обаче по различни причини. В първия салон се влиза през доста високо стъпало пред входната врата, на което прецених, че ще ми е трудно, даже невъзможно да си кача ролатора. Така че отпада от конкуренцията. Във втория нисичкият, арабелски чичка с мустачки и рехава косица ми се струва съмнителен: колкото и пъти да мина по тая част на улицата, ми прави впечатление, че единствено него го отбягва клиентелата. Защо ли, защо? Да не би да се е сдобил с лоша слава след като е отрязал ухото на иранец с датски паспорт, докато му е бръснел брадата с остър бръснач? Дори и без да иска.
А в третия салон съдружниците са решили да отстъпят (макар и с голямо нежелание) хегемонията на праведните люде с пениси с мюсюлманска религия на нисшите такива от женски пол. За първи път виждам на табелата отвънка, че са лепнали минимална цена за подстригване 300 крони – без значение дали на мъже или на, уви!, жени – със и без хиджаб. Въпреки че от любезност биха ме пуснали без проблем в който и да е от трите салона и дори биха ме подстригали перфектно за минути, това не е работа за мен. Особено заради новата цена на тия, станали вече larger-than-life3 бръснари. Свикнала съм да давам максимално 200 крони за подстригване – дет’ се вика, като всички други момчета. Независимо дали са с дълга, вече оредяла на темето коса като Магърдич Халваджиян 🙂
Mira I. : В петък ми е възможно да дойда.
Аз: Yes, мерси.
Mira I. : Ще ти пиша в колко часа, но ще е след 5.
…
Пет часа по-късно.
Аз: Прибрах се, изкъпах се и си сложих хидратираща маска на лицето. А преди това реших да не те ангажирам да се разкарваш до нас след работа, за да ме подстригваш – нито утре, нито в петък, нито по̀ други ден.
И веднага й пратих снимка от кухнята.
Мили жени (и Халваджиян), родих се един вид през този ден. Чувствам се revived, макар че очевидно приличам на пияна хулиганка.
Това, което разказах, беше в сряда. Три дни по-късно ми се случи случка. Всъщност поредната брутална такава в моя живот. Ама какво да се прави – не ми е ден, месец, година, хилядолетие…
_____________________________________________
- Ачик- ачик (ačik ačik). Когато си говориш открито с някого в тесен кръг, без да се притесняваш, че може да засегнеш някого; да си кажем нещата с истина, без заобикаляне ↩︎
- Семейната двойка, Мира и Димитър, беше по работа през уикенда в родния им град София, когато ги помолих да ми купят няколко опаковки от едно важно хапче за високото ми кръвно ↩︎
- Изразът “по-голям от живота” означава относно поведението на личност, че е необикновено, цветисто и ярко. ↩︎
