Кал, дупки, локви, верижни багери, оглушителен шум от булдозери и електрожени.
Този голям строеж, който подлудява живеещите в блока хора, котки, кучета, хамстери и мен от месеци насам, вече стига до последната права, до нещо като кулминацията на тоя колосален проект. Обаче последните седмици ще са истински ад: положението вече е от външната врата – право в калта. Носенето на маратонки и особено обувки с токчета е немислимо. Въпреки гвацанетото в калта по двайсетината метра разстояние от къщи до тротоара за съжаление не получавам усещането, че сме по следите на “черното злато” в Кушла – според местните в това село, недалече от Златоград, еединственото българско находище на лечебната кал мумио, иначе добре позната в Китай, Русия, Непал и Монголия.
За да изхвърля най-сетне многото празни бутилки в контейнера пред блока, а и за да се поразходя малко на въздух в стъмващия се вече в три следобед ден, се самонавих да мина малкото разстоянието от станалата голготенска преизподня улица Rådmandsgade 53А до заветния тротоар на ъгъла. Едвам-едвам добутах тежкия ролатор през калта, като имах късмета да не падна върху него, и успях да стигна до контейнерите. Ама нали си знаех, че почва поредния “не-ден”, не се учудих, нито пък се възмутих, че конкретният контейнер за стъкло не е бил изпразнен досега. Толкова беше претъпкан догоре с бутилки, че нямаше как да набутам дори една от моите. Ами добре, господа боклукчии, заповядайте да видите какво и колко обичам да пия. (Е, сред тия “спукани топки” има и едно празно бутилчѐ от италианския есктра върджън зехтин, ама баш той не се брои.)
Алилуя, 25 минути по-късно вече седях в бодегата “Ньорепорт”, пиех бяло вино, чувствах се все едно съм на нечий помен или в библиотека, в която по принцип е строго забранено да се говори на висок глас, и зъзнех от студ. Какво да ви кажа: хем нямаше други хора освен мен и един спящ с течаща лига от устата дядка на масата в ъгъла, до женската тоалетна, хем нямаше дори тихичка музика от 80те, хем не работеше парното, хем старият барман, който помня отпреди 10 години, беше над тия неща.
Два-три часа по-късно вече бутах ролатора обратно към къщи и си мислих какво ли, какво ще ми се случи сега. Наум си стисках палци да не си счупя пак някой крак, ръка или, не дай си боже, челюстта.
Нека да ви кажа нещо: Преди около година водещите от популярна френска телевизия попитаха известния актьор Мадс Микелсен коя е най-мръсната дума на родния му, датски език. Въпреки че не му беше комфортно да казва това на всеслушание пред неговите сънародници (ако изобщо гледаха такива), той напсува.
SKRIDТSVED1!
Аз също щях да се развикам с тая лоша дума, ама повечето работници на строежа – поляци, молдовци и тук-там унгaрци – нямаше да разберат, че псувам. Но поне щяха да ме чуят и видят.
Когато тръгнах да минавам наобратно през двайсетината метра до входа, I got stuck.
И се разревах. И се разпсувах (ама на български, защото така ми идваше отвътре). И ми потекоха сополите.
Тогава се появи Рицарят, но не този на Мезон-Руж, а дворянският, или по-точно металистки шляхта от Кралство Полша. Нямаше нужда да ми обяснява на нещо между полски и калпав английско-датски, че мога да мина по плоскостите, които щял сложи пред мен, за да стигна до вратата. За щастие, за разлика от Барбара Стрейзънд, която през 1980а се оплака в песента “Влюбена жена” как she “stumbles and falls”, аз самата не се спънах и не падах в калта. Но засега.
- Тази дума, считана за една от най-тежки датска псувни, буквално означава “потене в слабините”, обаче човек се обижда, ако му кажат, че е “с потна пишка”. ↩︎
