Както вече споменах в предишния епизод на тоя моя трилър сериал, aз съм горд атеист и по принцип се кланям пред олтара на рационалното. Обаче не мога и не мога да си обясня странните неща, които някои уж невинно изглеждащи овци, а всъщност зли вълци вършат.
Като например Хавиера.
Събудих се малко преди 9 сутринта на първи декември, а чилийските съквартиранти вече се бяха тихичко и бързичко измели от апартамента на улица Rådmandsgade 53. От облекчение си засвируках и запях, ама наум: тра-ла-ла, тра-ла-ла.
Измих си зъбите, направих си кафе Lavazza с една щипка канела, разположих се на кухненската маса и тъкмо да цъкна дистанционното, за да загледам “Здравей, България” по NOVA и… го нямаше. Веднага заподозрях, че бившите съквартиранти са гепили дистанционното за LG телевизора в хола – много ясно, че не по погрешка е паднало в някой от куфарите им, а са го свили, за да ми отмъстят за това, че съм им тровила живота в продължение на месеци. Хавиера, Вещицата от Сантяго, не можеше да ме понася най-вече задето си пусках телевизора в хола, а не само този в моята стая, за да гледам новини на език, който не знае какъв е, филми или да слушам тихичка музичка за фон, докато си пиша в дневника или говоря с някого във Вайбър.
Бях оставила дистанционното предната вечер както обикновено на кухненската маса, пред саксията с кактуса. Ясно-o-o-o – Вещицата го е грабнала преди да праснат външната врата зад гърба си. За да съм 100 процента сигурна за тоя, да го наречем, невинен саботаж, почнах да търся дистанционното из целия апартамент – не само в общия хол, а също и в стаята, в която живееше двойката. То не беше бъркане зад и под възглавници по столовете и канапето, също и в гардероби, шкафове, дори в печката. Това пусто дистанционно устройство направо сe беше изпaрило във въздуха, глътнато от извънземни или откраднато от The Avengers, които не се предават в своята война без край.
Седнах да пиша мейл на фирмата Movinn, която предоставя апартамента под наем, че няма как да се ползва LG телевизора без дистанционно. Не че исках да ги притеснявам, ама защо пък да тръгна да купувам ново такова за 600-700 крони! No way! Също им обясних, че има странна връзка между напускането на съквартирантите и изчезването на дистанционното от масата. Така че те да си направят сметката какво се е случило. За да си вържа гащите, се постарах да не обвинявам директно Вещицата и Плужека в кражба на дистанционно.
На следващия ден един от служителите на Movinn донесе ново дистанционно и аз се успокоих, че ще мога да си пускам телевизора (не че нямам такъв и в спалнята, ама през повечето време си седя в хола).
Шест дни по-късно се настаних на любимото си място на канапето пред LG телевизора, за да си гледам някакво шоу след вечеря и…. изведнъж седнах върху “изчезналото” дистанционно.
Ясно-o-o-o. Докато сме били навънка и аз, и другият съквартирант Томас, Вещицата е дебнела някъде отвънка. Влязла е в апартамента с кода, който перфектно си го помни, и е сложила гепеното дистанционно точно пред възглавницата на която се облягам.
Какво да ви кажа – направо ми настръхна косата в оня момент.
….
За да разваля магията на Хавиера, реших да преодолея страха си от чилийската прокоба като от стотиците видове вино в магазина си избрах чилийско совиньон блан.
Ако не пиша след Нова Година, значи Хавиера, Вещицата от Сантяго, все пак продължава да живее тук… БЕЗ да е тук.
