През изминалата седмица се случиха две-три фундаментални (за мен, a не за Папата и Азис) неща. След като успя да мобилизира обществото в полза на Гренландия срещу американския психопатски грандоман, управляващата от 6 години партия на премиера Мете Фредериксен спечели изборите в моята Дания, но остана без мнозинство. На следващия ден след тези, определено считани за епични избори, се понапих вкъщи от щастие – но не заради мъничката, но недостатъчна победа на социалдемократите, а по-скоро задето не ме болеше нищо по това мое страдающо телце. Не знам какво дяволче ми…
След епичния парламентарен избор на датчаните и домашното самоподстригване, Вучето отива да си потренира във физиотерапевтичния център и дъра-бъра, два чадъра – 1 част
