През изминалата седмица се случиха две-три фундаментални (за мен, a не за Папата и Азис) неща. След като успя да мобилизира обществото в полза на Гренландия срещу американския психопатски грандоман, управляващата от 6 години партия на премиера Мете Фредериксен спечели изборите в моята Дания, но остана без мнозинство.
На следващия ден след тези, определено считани за епични избори, се понапих вкъщи от щастие – но не заради мъничката, но недостатъчна победа на социалдемократите, а по-скоро задето не ме болеше нищо по това мое страдающо телце.
Не знам какво дяволче ми се загнезди в главата, ама след като си измих зъбите с интенцията да си полегна в будоара, извадих машинката от шкафа в банята и си обръснах косата над лявото ухо. После изядох един сладолед от фризера,
изгледах половин епизод от един сериал със затворени очи и заспах с отворена уста и на отворен прозореца.
На другата сутрин се събудих към 8 и половина с нещо като махмурлук. На вече трезва глава огледах с помощта на огледало последствията от снощното опустошение с евтината машинка пред мивката в банята и си казах: “Опа-а-а, станала е ебаси белята.” Не се чудих дълго какво и как да процедирам – дали да отскоча до хабибитата бръснари на ъгъла, за да ми позакърпят тиквата (но не с шевове!) за едни 200 крони или сама да си острижа косата до нула номер – както обикновено правя.
Избрах третата опция.
Писах в Messеnger на приятелката си Мира, която е учен по рождение – учен по всичко. Имах късмет, че ми отговори веднага. (Очевидно, все още не беше открила нов, революционен хап за лекуване на Алцхаймер или може би на ХОББ и в момента не беше на симпозиум по случая във Ванкувър.)
Мира реагира като на пожар – след минути се изстреля от работната лаборатория до вкъщи и с удивителна хладнокръвност оправи кашата от снощи.
Джефри Чосър, когото смятат за Баща (с главна буква!) на какво ли не през мракобесните средновековни времена, е бил убеден, че никой човек с празни ръце не може да примами птица.
Ще прощаваш, писателче с хубавата брадичка, ама не си прав на 100 процента в това твърдение. Аз наприме, с чисто празни ръце примамих моята птичка вкъщи. Тя долетя и не само помогна с две ръце, а ме възроди – от това извращение
до този мой ренесанс
Очевидно е, че не успявам да се снимам свястно и прилично нито отзад, нито отпред, но това е положението – все пак аз не съм сексапилна-плюс-влюбена-в-луксозния-живот жена. любителка на луксозен живот.
На следващия ден не се наложи да викам приятелката си Мира да ми вади спирала с голи ръце от вагината.
Случи се обаче нещо друго.
